От лятото на миналата година, когато се появи в гневните вълни на протестната ярост, Реформаторския блок наду ушите на всички с клетвите си, че той представлява нещо съвършено и небесно ново на сивия българския политически хоризонт. Сами знаете как е - когато изпадне в политически нокдаун, естествената поза на всяка десница е да почне да лъже като холивудска прима за възрастта си. Но лъжата е коварно изкуство, защото винаги се идва до момента в който и най-артистичната измама се разпада на пух и прах. При Реформаторския блок този момент беше при обявяването на листата. Дори беглото изчитане на имената в нея ни говорят, ако не за абсолютна нравствена катастрофа, то поне за цяла купчина от изречени лъжи и буйстващи обществени измами.
Първо. От доста време насам чувахме как листата им щяла да бъде определена по начин прозрачен като бельото на фотомоделка. Резултат: никой не разбра как бе произведен този списък с имена. Видя се само, че дори симпатизантите на Реформаторския блок реагираха болезнено.
Второ. Даже глухите разбраха от непрестанния поток от приказки, че РБ бил уникално явление в морален смисъл. Десните винаги са живеели с фантазията за себе си като за модернизационна сила, въпреки, че всичките им действия върнаха България в Средновековието. Изведнъж се оказа, че ангелите от РБ са добре запознати с тъмните начини за правене на листи на тъмно все едно група от вещици са се събрали на черна седянка в приготовлението на някаква гръмокипяща отвара.
Трето. Реформаторите стояха и наблюдаваха протестите влюбено като романтична поетеса в емоционална криза. И твърдяха, че те щели да предложат представителство на гражданите, защото нали такава беше формулата - "гражданите срещу олигархията. Какво виждаме като краен продукт? На първите пет места са поставени хардпартийци. Вярно е - десните партии са елитаристки, тоест пълни са с хора, които живеят с усещането за богоизбраност и абсолютно липса на връзка с реалността. Но все пак - обидно е за всички, които слушаха една година любовните клетви към гражданите. Те и гражданите, които са в листата са едни..., но млъкни сърце.
Четвърто. На някой известно ли му е какви идеи смятат да защитават тези, които иначе, ако ги питаш са най-големите европейци, в ЕП? Политическата патетика на РБ е изпълнена със зле прикрити псувни, антикомунистическа ярост, киселинни клетви срещу всеки противник и епохална доза обществен бяс срещу всяко различно мислене. В този смисъл имената преди политиката е подмяна от много висш клас. РБ очевидно разчита на някакви остатъци от твърд електорат, отколкото на нов набор от идеи.
Пето. Рухна и измамата, че РБ е нещо ново. Това е стар трик на десницата. Освободи се от малко хора и твърди, че едва ли не се е родила само преди две секунди. РБ е нещо като отпадъчен продукт на години политическа антиселекция. Именно в миговете на разпад на лъжата можем да се убедим в това.
Народът винаги е по-мъдър, отколкото подозира десницата. Не напразно я изрита от парламента. Сега чакаме за мистичния миг в който десницата отново ще разбере, че чрез измами прошка не можеш да си измолиш.

Коментар на Александър Симов