Кримската криза и България
Секция: Коментари
25 Март 2014 11:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Кримската криза и България

/КРОСС/ "КСНС се събира днес (вчера - бел.ред.) в търсене на невъзможното. Как хора с толкова различни оценки за Кримската криза ще намерят общо становище? Сидеров защитава Русия, Борисов чака да чуе Меркел, БСП балансира между русофили и еврофили, ДПС страда, защото Путин погреба надеждите на Турция да доминира в Черно море, а Плевнелиев излъчва лондонски анализи и обноски. Как да се разберат?"

Това пише журналистът Васил Василев във Фейсбук с уговорката: "Снощи написах тези редове и ги пратих на един ежедневник. Оказа се, че там вече има голям материал, който засяга и тази тема. Затова го пускам само към фейс-общността, и то преди да е известно как ще завърши днес КСНС."

Преди да препоръчаме какво да направят, да видим какви се предполага да бъдат нашите интереси и какво ни застрашава при тази обстановка, пише Василев в статията си, озаглавена "Кримската криза и България".

1. България не е заинтересувана от премахването на руските военни бази в Крим. Те гарантират съществуващото равновесие в Черно море и са
преграда пред амбициите на Турция да установи военно превъзходство в басеина. Без тях Турция може да включи част от нашето краибрежие в ислямската дъга и така да претендира за много по-голям дял от огромните находища от петрол и газ, които се предполага че крие Черно море.
2. България не може да одобри присъединяването на Крим към Русия, дори да е в наш интерес. Първо, трябва да сме солидарни със съюзниците си.
Второ, Турция може да използува утре същата схема и като се обоснове,
че вече има два прецедента - Косово и Крим - да провокира у нас етнически безредици, да използува после сила и да повтори кипърския
сценарии спрямо България.
3. България би била най-губещата страна от увеличаване на напрежението и от налагането на санкции. Затова тя трябва да маневрира. Може да каже, че би била най-добрият посредник, че е част от западния блок, но и най-близката в него страна до Русия и да обоснове една гъвкава позиция, подобна на тази през Втората световна война.
При тези обстоятелства какво становище би могло да се вземе днес на Дондуков 2 ?
Най-добре би било КСНС да излезе с инициатива за сключване на международно споразумение, което да направи немислимо повторението на косовския или на кримския сценарии в Европа. Съюзниците ни толкова
остро осъждат действията на Русия, че следва да изръкопляскат на подобно предложение и бързо да го изработят и подпишат.
В него ще е небходим текст, че отделяне на част от територията на държава-членка на ЕС е допустимо само след общонационален референдум в съответната страна. Ако територията се отцепи едностранно,
новообразувалата се единица автоматично напуска и ЕС. И най-важното - ако отцепената територия бъде присъединена или завзета, де юре или де факто, от трета държава, страните от ЕС и НАТО ще скъсат дипломатическите си и ще блокират търговските си отношения с тази държава.
Подобно споразумение ще успокои обществото ни, разтревожено от турските претенции. И обратно, липсата му ще предизвика много въпроси за сигурността ни и за защитата на Отечеството."