/КРОСС/ "Обичаната Блага. Гроб ни събра и гроб ни раздели". Това признава съпругът на българската поетеса Блага Димитрова - Йордан Василев - в наскоро излязлата му книга "Щрихи".

За първи път сядам да пиша за нея, откакто сме заедно, и усещам колко е трудно. Зърнах я на годишно събрание в Съюза на писателите на „Ангел Кънчев" 5. Бил съм студент последен курс, 1959 г., разказва спомените си Йордан Василев, част от които публикува и "Факел". 

Като пиша сега тези редове, се връщам в спомен отпреди три десетилетия, когато Блага написа и издаде книгата „Забранено море" (1976) след ужасяващата операция в Онкологията. Тогава се възторгнах, но не съм забелязал важни стихове, бил съм само на 41 години... Сега ги чета с ужас. Част 54 започва така:

Любовта още ни предстои
в своята най-силна експлозия.

И което е най-важното, продължението:

Как ще понесем
разкъсващия взрив
на любовта между двама ни,
когато останем един?

Сега останахме един, а тя е при баща си и майка си в самия край на гробището, а не в официалния нов парцел до входа. Както подхожда на нейната постоянна скромност, пише Йордан Василев.