Южният газов коридор - важна стъпка към диверсификация на газовите доставки за Югоизточна Европа
Секция: ПОЛИТИКА
28 Март 2014 10:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Южният газов коридор - важна стъпка към диверсификация на газовите доставки за Югоизточна Европа

/КРОСС/ Изграждането на Южния газов коридор е важна стъпка към диверсификация на газовите доставки за Югоизточна Европа. Както пряко заинтересованите страни, така и Европейската комисия, отчитат този принос и разчитат на азербайджанския газ, заявява министър-председателят Пламен Орешарски в интервюто си за сп. Caspian Energy. 

„Планирали сме изграждането на интерконекторна връзка през границата с Гърция, която да направи възможно ползването на азербайджански газ. В края на миналата година имах възможността да присъствам на тържествената церемония в Баку, на която бе даден старт на изграждането на TAP (Трансадриатическия газопровод). Благодарен съм на президента Алиев за поканата, топлото посрещане и ползотворната среща, която имах с него. Вярвам, че нашите традиционно приятелски отношения ще получат допълнителен тласък от перспективата на задълбочаване на търговско-икономическото ни сътрудничество", отбелязва министър-председателят и подчертава, че България работи за диверсификация на енергийните източници.

„Страната все още не е напълно газифицирана и има добри възможности за инвестиции в тази сфера", казва премиерът Орешарски.

По думите му възможности за инвестиции има също така във високотехнологичните направления и в селското стопанство.

„Работим за реиндустриализация на страната в съответствие с препоръките на Европейската комисия. Настоящите, сравнително високи, цени на природния газ правят неефективни химическите производства, в които моята страна имаше традиции в близкото минало. Ако успеем да насърчим възобновяването на някои металургични мощности и част от химическите производства, търсенето на енергоизточници ще нарасне", отбелязва министър-председателят.

„Понякога се чуват мнения, че членството в Европейския съюз е нанесло щети на икономиката, която не е издържала на конкурентния натиск в условията на напълно свободен пазар. Никога не съм се съгласявал с подобни тези, защото те предполагат изолирано национално стопанство, което съхранява чрез изкуствени стимули неефективни сектори на икономиката", казва премиерът в отговор на въпрос за членството на България в ЕС.

В интервюто министър-председателят казва още, че България остава между малкото страни, които са с ниско бреме на публичния дълг (под 20% при средно за Съюза около 90% от БВП), с малък бюджетен дефицит (2% от БВП за отминалата 2013 година при над 4% средно за страните-членки на ЕС) и с добре капитализирани банки (капиталова адекватност над 15% при средноевропейски нива от около 5-6%).

Цялото интервю на министър-председателя може да бъде прочетено на интернет страницата на Министерския съвет.