/КРОСС/На изборите за Европейски парламент на 25 май за ГЕРБ биха гласували 17,5%, за БСП - 15,2%, за ДПС - 6,5%, за "България без цензура" - 5,2%, за Реформаторския блок - 5,1%, за АБВ - 4,0%, за НФСБ - 3,6%, за "Атака" - 2,0%.

Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч за месец март. От там уточняват, че два месеца преди евроизборите политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална. Изследването е проведено сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна.

Песимизмът остава

Според изследването и през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава. Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството - пенсионери и жители на селата.

Парламент и правителство на дъното по одобрение

В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари - 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%. Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков - 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.

Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки.

Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев - 29% одобрение и 27% неодобрение.

Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.

Основната интрига на изборите

Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало.

Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.

В ляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им - по 17% доверие. Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.

Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.

Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.

ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.

В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.

През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия. Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия.

Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори.