/КРОСС/Център "Хана Аренд" издаде христоматия по литература за 12-и клас със забранени произведения през комунизма. Учебното помагало ще бъде предложено за одобрение на Министерството на образованието и науката като избираем предмет, каза на пресконференция днес Васил Кадинов - един от инициаторите на проекта.

В христоматията са включени произведения на Георги Марков, Георги Заркин, Йосиф Петров, Петко Огойски, Трифон Кунев, Пенко Керемидчиев, Йордан Русков, Коста Георгиев - Босяк, Атанас Райков, Герчо Джамбазов, Блага Димитрова, Радой Ралин, Змей Горянин, Мехмед Карахюсеинов и Димитър Инкьов.

"Българската младеж има право да знае истината за националната ни история и литература и да чете "Задочни репортажи за България", "Записки на българските страдания", "Ботуш Каишев", "Ситни дребни камилчета"", смятат от съставителите на учебното помагало. Според Кадинов най-добрият начин учениците да разберат комунистическата епоха е изучаването на литературата, а не само на историята.

Ако получат отказ от просветното министерство, съставителите ще започнат обиколка из страната, за да запознаят ученици и учители с христоматията, която се казва "Забранените писатели".

Кадинов заяви, че са избрани произведения, които са подходящи за последния гимназиален курс и могат да се изучават заедно с дисциплините "Свят и личност", "История" и "Литература". "Нека учителите имат свобода да преподават тези творци", каза още той и добави, че трябва да се върви и към въвеждането на някои произведения в задължителната програма.

На пресконференцията присъстваше и авторът Петко Огойски, чиито произведения са част от христоматията. "Виждаме, че в обществения, политическия, културния живот е пълно с деца на комунистите, които се образоваха в чужбина", посочи той и след това направи сравнение с бившия телевизионен водещ, а сега лидер на партията "България без цензура", Николай Бареков. По думите му, който владее медиите, който владее словото, той владее всичко и това трябва да престане.

Христоматията е безплатна и в хартиен, и в онлайн вариант и е финансирана от Европейския парламент, Фондация "Конрад Аденауер" и Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс".