/КРОСС/ Житие на нашия блажен отец и учител Методий Славянобългарски

Поради дявола по всички пътища изпадаше в много напасти: по пустините - между разбойници, по морето - между бурни вълни, по реките - между внезапни подводни скали, за да се сбъдне с него апостолското слово: "Беди от разбойници, беди в морето, беди в реките, беди от лъжливи братя, в трудове и скитане, много пъти в бдения, много пъти в глад и жажда", както и другите скърби, които апостолът споменава.
После, когато напусна всичкия шум и възложи на Бога скръбта си, предварително като постави от своите ученици двама свещеници, големи скорописци, за шест месеца - като почна от месец март, та до двадесет и шестия ден от месец октомври, бърже преведе от гръцки на славянски език всички книги - всички изцяло освен Макавеи.
А след като привърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и съдействие. И със своя клир, като извърши светото тайно възношение (т. е. светата литургия), отслужи помен на свети Димитра.
Само Псалтира и Евангелието с Апостола и с избрани църковни служби по-преди бе превел с Философа. Тогава преведе и Номоканона, сиреч законоправилата, и отеческите книги (т. е. Патерика).
Когато маджарският крал дойде в дунавските страни, Методий пожела да го види. Макар че някои говореха и мислеха, че няма да се отърве тъй лесно, Методий отиде при него. И той го прие с радост тъй почестно и славно, както подобава на господар. А след като беседва с него, както прилича на такива двама мъже да се разговарят, и като го прегърна и разцелува, кралят го отпусна с големи дарове, като му каза: "Честити отче, винаги ме споменавай в светите си молитви!"
След като отхвърли така всички обвинения от вси страни и запуши устата на многодумците, Методий завърши живота си и уварди вярата, очаквайки венеца на праведния. И понеже стана любимец на Бога, задето така му угаждаше, започна да наближава време да приеме покой за страданията и отплата за многото трудове. Тогава учениците му го запитаха, казвайки:
- Отче и учителю честити, кого от учениците си мислиш да поставиш за приемник на учението си?
А той им посочи едного от по-известните си ученици, именуван Горазд, казвайки:
- Този е свободен мъж от вашата земя, запознат е добре с латинските книги и е правоверен. Нека бъде с него Божията воля и вашата любов, както и моята!
Дойде Цветница, и се събраха всичките люде, и той отиде в църквата. И изнемощял, като поръча да благословят по-скоро царя, княза, духовенството и всички люде, той рече: "Чеда, вардете ме до третия ден!"
И тъй стана. Като се разсъмваше на третия ден, прочее, каза: "Господи, предавам си душата в твоите ръце!".
В ръцете на йереите той почина в шестия ден от месец април, трети индикт, в 6393 г. от сътворението на целия свят (885 г.).
Като го поставиха в ковчег и като му сториха достойна почит, неговите ученици отслужиха на латински, гръцки и славянски църковна служба за погребение и го положиха в съборната църква. И се причисли към своите отци, патриарси, пророци, апостоли, учители и мъченици.
Когато пък се събра безчислено множество народ, съпроводиха го със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, господари и слуги, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави - всички съпроводиха този, който беше всичко на всичките, за да спаси всичките.

Смъртта на свети Методий Славянобългарски
Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ - свети Кирил . В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия). Подир някое време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело - създаване на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.
В Моравия светите братя заедно учели народа на христианската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.
Но клеветите продължавали: ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.
И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и - според житието му - "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.

Преп. Йоан Лествичник

Преподобни Йоан Лествичник се подвизавал на известна от старозаветните разкази Синайска планина.
Свещената планина Синай служела за убежище на християнските подвижници от средата на III век, укриващи се от гоненията; други били довеждани като пленници на сарацините. В IV век, когато гоненията срещу християните престанали, монашеството тук се утвърдило окончателно. Отшелниците били привличани на това място и от свещените спомени за великите ветхозаветни събития, станали тук, както и от пустинността на Синай. Пътешествениците казват, че не са срещали по-пустинно място от Синайския полуостров. Даже дивите зверове не оста ват задълго, а случайно дошли от Арабската пустиня, бързат да се отдалечат в място, оживено от присъствието на живи същества. В околностите на планината Синай се намирали особено пустинни места, които били изключително удобни за уединено подвижничество, и в едно от тях (Тола) в продължение на много години се подвизавал Йоан Лествичник. До стъпването на Юстиниан I на престола синайските подвижници нямали манастир, а само една масивна кула и неголям храм близо до нея, построени от равноапостолна Елена. В 557 г., при император Юстиниан, по молба на монасите тук бил издигнат манастир.
Свети Йоан дошъл на Синай на 16-годишна възраст, при-влечен от славата на монашеския живот на синайските подвижници. За родното място на Йоан не знаели даже неговите съвременници, разказващи за живота му. Монах Даниил направо казва: "Кой град и коя страна са отгледали и възпитали този доб лестен подвижник, преди да започне да се подвизава, точно и достоверно не мога да кажа." И по-нататък продължава: "а кой град сега има за обитател и храни с нетленна храна този всечуден мъж, това не ми е напълно неизвестно. Защото той сега пребивава в този град, за който доброгласният певец, свети апостол Павел, казва: "нашето живелище е на небесата". Там пребивава, насищайки невещественото чувство с неизчерпаемите блага, получил достойно въздаяние за подвизите си и награда за трудовете си, наследил Царството Небесно с тези, на които "ногата вече стои на прав път". А как Йоан, заради това невеществено блаженство, се е трудил във веществено тяло, за това ­ продължава Даниил ­ ще разкажа с пълна яснота."
Този блажен Йоан, когато навършил 16 години от телесната си възраст ­ по съвършенството на ума си той още тогава се уподобявал на хилядолетен, ­ предал себе си на Великия Архиерей ­ Бога, като непорочна и доброволна жертва. Тялото си възнесъл на Синайската планина, а душата ­ на небесната планина; видимо изкачил се на планината, той се приближил към небесната висота, съзерцавайки с ума си невидимия Бог. Отстранил се от света, той от самото начало възлюбил украсената със смирение кротост, като началница на "мислените деца", като учителка на добродетелите. Той отсякъл своеволието и гордостта и приемайки върху себе си благолепното смиреномъдрие, със самото си встъпване в монашеския живот след внимателно разглеждане прогонил от себе си този измамник ­ самоугодието и самоувереността. Приклонил шията си, той се поверил на опитен духовен наставник, желаейки под негово ръководство безбедно да премине опасната бездна на страстите. Отрекъл се от светския живот, Йоан започнал да се държи между монасите като малолетно, неумеещо да говори момче, като че душата му нямала нито свой разум, нито своя воля, но напълно била лишена от естествените є свойства. И което било по-удивително от всичко ­ при своята обширна ученост Йоан оставал смирен монах, възлюбил небесната простота, и не се превъзнасял със своето любомъдрие, смирявайки се заради Бога.
Наставник и ръководител на преподобни Йоан ­ както говори за това Синхрон, ­ бил авва Мартирий. Когато на 20-ата година от живота му Мартирий постригал Йоан в монашество, в този ден авва Стратигий предсказал за него, че той ще бъде велико светило на вселената ­ което след това и се сбъднало.
Веднъж авва Мартирий със своя ученик Йоан дошъл при великия Анастасий Синаит; като ги видял, Анастасий казал на авва Мартирий:
Кажи ми, Мартирий, откъде е този твой ученик и кой го е постригал в монашество?
Той е твой раб, отче, и аз го постригах ­ отговорил Мартирий.
И Анастасий казал с удивление:
О, авва Мартирий! Ти си постригал игумена на Синайската планина.
В друго време, когато пак взел със себе си Йоан, неговият наставник авва Мартирий отишъл при великия старец Йоан Саваит, който тогава живеел в Гудийската пустиня. Още щом ги видял, старецът станал, налял вода, умил нозете на Йоан и му целунал ръка; а на авва Мартирий не умил нозете. Когато след това ученикът на стареца Стефан го попитал:
Защо направи така, отче? Защо изми нозете не на учителя, а на ученика, и му целуна ръка?
Старецът отговорил:
Повярвай ми, чедо, че аз не знаех кой е този млад монах; а приех Синайския игумен, и на игумена умих нозете.
Такива били пророчествата на светите Синайски отци за преподобни Йоан, когато бил още млад монах ­ и те след това се сбъднали в свое време.
В продължение на 19 години преподобни Йоан извършвал подвига на своето спасение в послушание към своя духовен отец, след което бил принуден да остави този спасителен път, тъй като духовният му отец преминал във вечния живот. Изпратил го като ходатай и застъпник за себе си пред Небесния Цар ­ както пише за това монах Даниил, ­ Йоан отишъл на попрището на безмълвието, въоръжен с молитвите на своя наставник, като силно оръжие "за разрушаване на твърдини". За своето уединено подвиж ничество Йоан избрал едно твърде пустинно място, наречено "Тола", което се намирало два часа път от храма. Той напускал уединението си само на празници, когато отивал в храма на богослужение. В своята пустиня преподобният прекарал четиридесет години в трудове, горейки от Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Но кой би могъл да предаде с думи или да опише подробно подвизите на преподобни Йоан, които извършвал там тайно? Впрочем, както от малките неща се познават големите, така и по някои черти на делата му узнаваме за богатото с добродетели житие на този преподобен.
Той ядял всичко, което не било забранено от монашеските обети, но в твърде малка мяра. И с вкусването на всичко побеждавал гордостта; той вършел това, за да не се превъзнася умът му с постничество, а с малкото количество на храната смирявал господарката и майка на сластолюбивите страсти, тоест преяждането, като със самата оскъдност на трапезата є заповядвал: "млъкни, престани". Чрез пустинното си житие и отдалечеността от съжителството с хора преподобният угасявал пламъка на плътската пещ, така че накрая той се покрил с пепел и угаснал напълно. Сребролюбието, което свети апостол Павел нарича идолопоклонство, този доблестен мъж мъжествено избягвал, раздавайки милостиня и отказвайки на себе си и най-необходимото. Празността и леността, които разслабват и умъртвяват душата, подбуждал към бодрост и труд с жилото на паметта за смъртта. Той разкъсвал връзките и веригите на всяко пристрастие и всякакви чувствени похоти, свързвайки се с невеществените връзки на скръбта и сълзите; а раздразнителността още преди била умъртвена в него чрез послушанието. Рядко посещавайки някого, а още по-рядко говорейки нещо, с това той умъртвявал пиявицата на тщеславието. "Какво да кажа ­ продължава монах Даниил ­ за победата му над гордостта? Какво да кажа за великата чистота на сърцето, начало на която този нов Веселиил поставил с послушанието и която завършил Господ, Царят на небесния Иерусалим, посещавайки го със Своето присъствие ­ защото без Неговото присъствие не могат да бъдат победени дяволът и пълчищта му. Но къде да поместя в този венец от похвални думи ­ продължава Даниил, ­ който изплитаме на преподобни Йоан, извора на неговите сълзи, какъвто не у мнозина виждаме? И досега е известно съкровеното място, в което проливал тези сълзи: това е една много тясна, уединена пещера в полите на планината, намираща се на такова разстояние от келията на Йоан и от другите келии, на което да не бъде чут от хората и да прегради пътя на тщеславието. Тази келия, в която Йоан често идвал, станала близка на небето с воплите, риданията и призоваванията на Бога, подобни на които могат да се чуят само от тези, които режат с ножове или горят с нажежено желязо, или избождат очите им. Спял в такава мяра, колкото да не погуби ума с прекомерно бодърстване. Преди сън дълго се молел и пишел книги ­ така например съставил книга, наречена "Лествица", поради която и сам бил наречен Лествичник. Писането на книги служело на Йоан за прогонване на унинието. Но и целият му живот бил непрестанна молитва и безпримерна любов към Бога; защото денем и нощем, съзерцавайки Го като в огледало, в чистота и непорочност, не искал, или по-точно казано, не можел да се насити на това съзерцание."
Един монах на име Моисей, ревнувайки по добродетелния живот на преподобни Йоан, го умолявал да го приеме за свой ученик, за да се научи от него на истинно любомъдрие. В подкрепа на молбата си Моисей помолил да ходатайстват за него и някои честни старци; и те склонили Йоан да приеме Моисей за свой ученик. Веднъж преподобни Йоан казал на Моисей да пренася земя от една място на друго за наторяване на лехите със зеленчуци. Моисей, като отишъл на посоченото място, усърдно изпълнявал възложеното. По обяд, когато жегата била най-силна, Моисей легнал да си почине под един огромен камък и заспал. Но Господ, на Когото не е угодно Неговите раби да се излагат на някакви скърби, по Своето добросърдечие запазил Моисей от внезапна смърт, а свети Йоан избавил от печал. По това време преподобни Йоан се намирал в келията си ­ и ето, обзел го лек сън: и в съня си видял един благолепен мъж, който с упрек казал на Йоан:
Ти, Йоане, спокойно спиш тук, а в същото време Моисей се намира в опасност.
Преподобният на часа станал и започнал усърдно да се моли за своя ученик. Когато дошла вечерта и ученикът се върнал от своята работа, Йоан го попитал:
Не се ли случи нещо неблагоприятно или неочаквано?
Той отговорил:
Когато по обяд спях под един голям камък, той внезапно падна и би ме затиснал, ако не бях избягал бързо от това място; в същия този миг ми се стори, че ти, отче, ме викаш.
Смиреномъдрият Йоан прославил Бога за това чудесно спасение на ученика от смърт, но не казал нищо на Моисей за своето видение.
Преподобни Йоан бил образец на добродетелност за всички и лекар на невидимите болести. Веднъж един брат на име Исаакий, бил силно нападан от блудния бяс. Намирайки се в дълбока печал, той побързал да отиде при великия Йоан и с горчив плач и ридание му разказал за своята борба.
На това Йоан отговорил на Исаакий:
Брате, да застанем двамата на молитва!
И още не свършили молитвата си, Бог вече изпълнил желанието на Своя угодник ­ защото блудният бяс избягал от Исаакий, прогонен като с бич от молитвите на свети Йоан. Така се изпълнили думите на Давидовия псалом: "Той изпълня волята на ония, които Му се боят, и чува молитвата им". А страдащият, като видял, че е оздравял и напълно се е освободил от страстта, силно се удивил, при което благодарил и на Бога, прославил Своя раб Йоан, прославящ Господа със своите чудеса.
Някои от недоброжелателите на Йоан, водени от завист, го наричали празнословец и лъжец. А той, вразумявайки ги, на дело доказал на всички, че може всичко (като използва не само словото, но и мълчанието) "чрез Христа, Който укрепява" всички. И пазел мълчание в продължение на цяла година, без да каже нито дума, така че неговите укорители се превърнали в просители: защото разбрали, че не бива да се възпира вечнотечащият извор на духовна полза, и като дошли при него, отново го умолявали да отвори богоречивите си уста. Йоан, не обичайки да възразява, им се покорил и отново започнал да се придържа към предишното си правило.
След това всички, удивлявайки се на преуспяването му във всичко, като някой новоявен Моисей, с настойчивост възвели Йоан в длъжността началник на обителта, поставяйки така този светилник на свещника на началстването. Като приел игуменството на Синайската планина, макар и против волята си, Йоан духом се приближил към Божията планина чрез възлизането на ума и получил Богоначертания закон; отворил устата си за приемане на Божието словото; привлякъл към себе си духа и от доброто съкровище на сърцето си излял добрите слова на спасението.
И така, след четиридесетгодишни монашески подвизи, Йоан, който вече бил на 75 години, бил избран за игумен на Синайската планина. "И не се измамили добрите ценители, поставяйки този светилник на свещника на началстването" ­ отбелязва монах Даниил. Това избиране било угодно на Господа, което и се открило чрез особено чудесно събитие. Един от описващите живота му, неизвестен по име, разказва, че немного след поставянето на Йоан за игумен при него в обителта дошли около 600 гости. Когато всички странници заедно със синайските братя седнали на трапезата, се явил неизвестен разпоредител, облечен в бяла туника, подобна на еврейските, и давал нареждания на прислужващите около масата. А когато гостите си отишли и на трапезата седнали служителите ­ чудният разпоредител не се виждал. Тогава преподобни Йоан казал на недоумяващите монаси:
Престанете да търсите: светият пророк и законодател Моисей послужи на това място, което принадлежи на него.
Едно лято в палестинските страни се случило бездъждие и страшна суша. Местните жители дошли при преподобни Йоан, молейки го да се помоли на Бога да изпрати дъжд. И още щом преподобният се помолил, на часа се излял обилен дъжд и като напоил изсъхналата земя, я направил плодоносна.
Когато наближило времето на края му, той благочестно наставил всички братя на Синайската обител ­ тези свои духовни израилтяни. Само в едно не се уподобил на Моисей, защото преподобни Йоан влязъл с душата си в горния Иерусалим, докато Моисей не достигнал с тялото си земния.
Когато този нов Моисей отивал при Господа, неговият брат, авва Георгий, стоял пред него, проливайки сълзи и казвайки:
Ето, ти си отиваш и ме оставяш. А аз се молех ти да ме изпратиш; защото без тебе, господарю мой, няма да ми стигнат силите да паса твоята свята дружина: но ето, противно на това, аз те изпращам.
А свети авва Йоан отговорил:
Не скърби и не се натъжавай: ако намеря дръзновение пред Господа, няма да допусна да бъдеш и година след мене и ще си отидеш.
И това се сбъднало. Защото в 10-ия месец след преставянето на блажения Йоан, и авва Георгий, неговият брат, отишъл при Господа, за да предстои пред Него заедно със своя брат, пре подобни Йоан, в славата на светиите, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.