Светът е оцелял, защото се е смял
Секция: КУЛТУРА
01 Април 2014 10:03
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Светът е оцелял, защото се е смял

/КРОСС/ Днес е 1 април - Ден на хумора, Ден на шегата или Ден на лъжата.

Мнозина обичат да се пошегуват, да се посмеят или разиграят някого, но в един ден в годината това не е грях и го правят всички. Такава е традицията. Първоаприлската лъжа трябва да отговаря на едно условие - да не наранява никого.

Днес, когато е Международният ден на хумора и шегата, Музеят „Дом на хумора и сатирата" в Габрово отбелязва своя 42-и рожден ден. И тази година екипът на габровската Весела къща щедро обявява 1 април за Ден на отворените врати. Специалните празнични прояви, забавните атракции, временните и постоянните изложби са на разположение на всички габровци и гости на града напълно безплатно. За всички тях домакините са подготвили целодневна първоаприлска програма, в която са предвидени интересни изяви за всички възрасти.

От 10.30 ч. в „Залата на жирафите" ще започне детското матине, посветено на любимите играчки и приказните герои от детството. Специален гост на веселата работилница е арт-къща „Куклите" от София - един необикновен музей, основан през 2012 г., в който съжителстват най-различни кукли - авторски произведения, музейни експонати, кукли за игра, за куклен театър, за украса, за колекционери и др. Основателката на арт-къща „Куклите" Жени Костадинова и нейните асистентки ще запознаят децата с тайните на създаването на една кукла, ще им помогнат сами да си изработят такава и да я отнесат вкъщи за спомен или подарък.

Следобедът и вечерта ще бъдат изцяло посветени на изкуството на комикса. В Дома на хумора ще гостуват със свои изяви известният художник-график, създател на компютърни игри и председател на секция „Комикс" при СБХ Петър Станимиров и зам.-председателят Антон Стайков - изтъкнат художник, журналист, изследовател, колекционер и популяризатор на български комикси.

14.00 ч. е началото на детското творческо ателие с художниците на популярното и любимо списание „Дъга". Гостите ще запознаят малките творци с работата по създаването на комикси, а малчуганите ще могат да се включат в един бърз конкурс за рисунки, сътворени с помощта на графични таблети под вещото ръководство на специалисти от фирма АДКОМ. За най-умелите малки художници гостите са предвидили атрактивни награди.

В 17.30 ч. е откриването на първата Национална изложба на българския комикс - една впечатляваща колекция от 600 пана с творби на повече от 80 художници. Истинско пиршество за очите и за душата, което ще задоволи апетита за „разкази в картинки" и на най-взискателния зрител - така може да се определи мащабната изложба, която проследява развитието на комикс-изкуството у нас. В изложбата са застъпени всички стилове - от класическия комикс до ъндърграунда - и са обхванати всички поколения съвременни български художници на комикси - от доайена Любен Зидаров, който навърши 90 години, до съвсем млади 20-годишни автори. Голяма група художници от средното поколение представят легендарното списание "Дъга".

Днес, повече от 20 години след спирането му, художниците от незабравимия периодичен хит са отново заедно в мисията си да възродят българския комикс - Петър Станимиров, Христо Кърджилов, Никифор Русков, Сотир Гелев, Димитър Стоянов - Димо, Стоян Шиндаров, Румен Чаушев и мн. др. показват сътвореното от тях през годините. Наред с тях се изявяват млади художници, работещи в областта на комикса, видео-игрите и анимацията, които вече „пробиват" при големи чуждестранни издатели и доказват, че постиженията на българските творци не отстъпват на най-добрите европейски и световни образци.

Съпътстваща изява на изложбата е представянето на книгата на Антон Стайков „Кратка история на българския комикс". С интересна мултимедийна презентация самият автор ще представи своя изследователски труд, проследяващ зараждането и развитието на това изкуство в България от края на XIX до началото на XXI век и ще разкаже за авторите, техните герои, цензурата, издателствата и успешната реализация на българските творци по света.