/КРОСС/ Винаги съм знаел, че любовта първо е изпитание, а после всичко останало. Може би затова неизбежно се просълзявам, когато видя старец и старица, вплели длани една в друга. Приемам го като едно от съвършенствата на този свят. Знам също, че човек може да отложи и депресиите си, и самоубийствата си поради любов, и това прави любовта по-важна от всички медицини. Заради нея можеш спокойно и велико да скочиш от някой висок етаж и да пропътуваш като птица поне един миг от живота си. Изобщо не е малко, казва Елин Рахнев за своята „Любов", чиято премиера е на 26 и 28 април на Сцена на ІV етаж на Народния театър. 

Режисьор на постановката е Лиза Шопова; сценография и костюми - Соня Деспотова; музикално оформление - Петя Диманова. Участват актьорите: Радена Вълканова, Христо Петков, Ева Данаилова, Никола Стоянов.

Прочетох стотици книги за любовта, изгледах хиляди филми, но така и нищичко не разбрах за нея, признава авторът на "Любов". И не само аз. Затова, ако някой ми каже, че разбира от любов, не му вярвам. Дори донякъде го съжалявам.
Винаги съм знаел, че най-много любов има в музиката. Вероятно защото е несподелена. Може би затова за мен музиката е най-великото изкуство. Много обичам писмата на Санд и Шопен и мълчанието между Зелда и Фицджералд - това също е музика. Цял живот ги преписвам в себе си. Докато не пробих до кръв всичките си вътрешности. Някак с тези мисли започнах този текст. И пак с тях слагам точка. Но всъщност не знам дали в такива истории може да има точка. Не!, казва още Елин Рахнев.