/КРОСС/ По време на студената война Турция стана неразривна част от НАТО, а разположението ѝ позволяваше да охранява югоизточния фланг на Алианса, разказва "Ню Йорк Таймс". Дори днес, по време на кризата в Крим НАТО може да ползва Турция като база за операции в целия регион, ако това е необходимо.

Преди десетилетие политиците в Анкара мислеха, че важната ѝ роля в региона ще позволи на Турция да стане част от Европейския съюз. Това им допускане обаче изглежда все по-малко основателно. Благодарение на политиката на премиера Реджеп Тайип Ердоган през последните месеци, ЕС се отдалечава от Турция. Победата му на местните избори в страната може да доведе до още по-големи различия между Турция и европейските държави.

"Ясно е, че Турция на Ердоган не принадлежи в Европа", заяви германският политик Андреас Шойер. Причината за това негово изказване е начинът, по който Ердоган разчете изборната си победа не само като подкрепа за себе си и партията си, но и като повод да започне "лов на вещици" срещу враговете си. "Страна, в която правителството заплашва критиците си и потъпква демократичните ценности не може да е част от Европа", добави Шойер.

"Бъдещето притеснява много турци, понеже Ердоган се закле да се разправи с критиците си и враговете си", пише колумнистът на "Гардиън" Саймън Тисдал. "Турция днес е разделена страна. Действията на Ердоган най-вероятно ще задълбочат това разделение."

Пътят към Европейския съюз, от който Турция се опитва да стане част от 2005 г. насам, изисква един тип поведение, а Ердоган действа по противоположния начин. Миналата година той изпрати полицията срещу протестиращите в парка "Гези" в Истанбул. През декември избухна корупционен скандал около него и семейството му. През последните седмици, правителството блокира достъпа до Twitter и YouTube, понеже се разглеждат като инструменти на опозицията.

Изборите в неделя обаче показаха и друга страна на проблема. Докато про-западните и светски настроени турци често са против Ердоган, то Партията на справедливостта и развитието все още доминира работническата класа и провинцията, където ислямът е определящ за живота на хората.

Въпросът за идентичността на Турция не се задава само вътре в страната. Европейските страни, които все още не са сигурни дали искат Турция да е една от тях, са разкъсани между демократичните ценности, които искат да наложат на турското общество и геополитическите реалности на региона.

"Нуждаем се от Турция като съюзник", заяви представител на германското правителство. "Не можем обаче да гледаме безучастно какво се случва в страната. "

В интервю преди изборите Фади Хакура, специалист по турските въпроси от британския анализаторски институт "Чатъм хаус", заяви, че в Турция няма особена воля за реформи, които да създадат по-либерално и прозрачно общество. "Основният проблем в страната сега е как да се консолидира властта, а не как да се правят реформи", каза той.

Автор: Дневник