/КРОСС/Парижката среща по повод украинската криза между външните министри на Русия и САЩ Сергей Лавров и Джон Кери се оказа доста продуктивна. Нищо че не роди общи комюникета и пресконференции. Налице са поне два нейни преки резултата. Единият е, че в Киев новите власти подгониха екстремистите от „Десния сектор". И така дадоха плът на най-после изкристализиралия руско-американски консенсус, че демокрация и вилнеещи неонацисти са несъвместими понятия -  констатация, за която Русия отдавна настояваше. Другият резултат от парижкото тет-а-тет е, че буквално на следващия ден Русия намали своите войски по границата с Украйна от около 40 000 до към 10 000 души. Това бе официално потвърдено от Дмитрий Тимчук, шеф на украинския Център за военно-политически изследвания. За такава редукция пък настоятелно пледираха САЩ.

Има и още. Въпросът за връщането на Крим под украинска юрисдикция практически вече не се повдига. Но пък се дискутира евентуалното федерализиране на Украйна, ако предстоящите избори се съчетаят с гласуване за конституционна реформа. Кери, разбира се, не се ангажира с подобни проекти, но обещава да помага за „създаване на климат за преки преговори" между Москва и Киев. На свой ред Лавров склонява на  наблюдателска мисия на ОССЕ в Украйна и в Крим и на признаване на украинските избори през май.

Явно главните играчи в драмата - а те са именно Русия и САЩ, вече чувстват умора от епоса „Война и мир", с който изнервиха света. Идва време за снижаване на тона и за търсене на достоен или поне поносим за всички изход. Естествено, правилата на жанра ще задържат още известно врeме напрежението, острата риторика и дрънкането на оръжия. Но най-високата точка на ескалацията изглежда премината. Балансът в международните коментари за ставащото постепенно се преобръща. Все повече гласове зоват за умереност и разбирателство, не одобряват антируските санкции, отхвърлят конфронтацията. Именно такива настроения доминират в Европа и преди всичко в локомотива й Германия. Икономическата обвързаност с Русия и евентуалните загуби за и без това тежко ударените от кризата европейски икономики се открояват като ключови причини за тази въздържаност. Симптоматично е, че точно в разгара на големите дискусии около санкциите срещу Москва ЕС реши да въведе големи визови облекчения за най-редовните туристи, обикалящи по европейски маршрути. А статистиката сочи, че такива на първо място са руснаците. Според изследване, цитирано от еврокомисар Сесилия Малстрьом, промяната във визовата политика на ЕС ще донесе в рамките на пет години около 130 млрд. евро допълнителни печалби и ще отвори нови 1.3 млн. работни места.

Мярката беше обявена в същия ден, в който НАТО реши да действа от противоположния полюс - обяви прекъсване на всякакво сътрудничество с Русия. Главнокомандващият обединените сили на алианса в Европа - американският генерал Филип Бридлав, посочи като причина липсата на доказателства, че раздвижилите се руски войски край украинската граница реално се връщат по казармите. Не го убеди и твърдението на германския канцлер Ангела Меркел, че руският президент Владимир Путин я уверил по телефона в действителното изтегляне на частите. НАТО изрази готовност да прати в Украйна свои „мобилни тренировъчни групи". Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен, чийто мандат изтича наесен, оповести, че е засилено въздушното наблюдение над балтийските страни, че се обмисля изпращането на допълнителни войски там, че в Полша и Румъния патрулират самолети АУАКС, че се подсилва военното присъствие в Черно море. Румъния съобщи, че около 1000-та американски военни на нейна територия се увеличават с още 600 души. Това се разбра ден след мистериозното гостуване в София на зам. държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд, за чиято цел не бе разпространена никаква информация. Да не би да е искала и от София същото, което Букурещ е дал?

Експерти обърнаха внимание, че прекъсването на натовското сътрудничество с Русия все пак не включва афганистанското направление, където руското рамо е жизненоважно за алианса. Припомниха също, че подобни демонстративни мерки вече са били предприемани през 2008 г. покрай случая с Южна Осетия, а после тихомълком са били отменени. Според председателя на Комитета по межуднародна политика на Думата Алексей Пушков натовската игра със стоманени мускули била опит „да се извади организацията от състоянието й на полутруп", в което попаднала след края на Студената война поради липса на враг и съответно на аргументи за финансирането й. Затова сега си измисляла несъществуваща руска заплаха. Същата теза доразви и руският представител в НАТО Александър Грушко. И той нарече „безпочвени и измислени" твърденията за агресивни намерения на Москва. „Ако има някаква опасност, то тя идва от националистическите и радикалните сили в Украйна", наблегна Грушко пред Интерфакс.

Както се видя вече, ултрадесните екстремисти бяха консенсусно признати за обща заплаха и подгонени от напътстваните от американски съветници власти в Киев. Начело на битката е вътрешният министър Арсен Аваков от партията „Баткившчина" на Юлия Тимошенко. Покрай ликвидирането от украинските спецчасти на нашумелия координатор на „Десния сектор" Александър Музичко в Ровно Аваков си навлече лютата омраза на съратниците му. Те дори се опитаха да щурмуват Радата по този повод. Укротиха се само след обещание, че спецкомисия ще разследва как точно е убит Музичко. Няколко дни по-късно комисията повтори версията на командосите, че при съпротивата си при ареста Музичко сам се прострелял в сърцето. Два пъти.

Нови протести срещу това заключение нямаше. Защото междувременно се разигра и нов скандал с „Десния сектор" - негов пиян член откри стрелба в центъра на Киев след свада с бойци от „Самоотбрана"-та на Майдана, рани няколко души, включително висш чиновник, и опита да се скрие в щаба на групировката си в хотел „Днипро", но накрая все пак бе арестуван. А бранилите го съратници спешно се изнесоха от „Днипро" в неизвестно направление.

Те вече пречат. Майдановците даже започнаха да ги винят, че били провокатори на Путин. Въпреки че точно Москва първа и най-шумно алармира за ексцесиите на неонацистите. Радата прие решение за разоръжаване на военизираните групи, които направиха възможна новата власт в Киев, а напоследък се занимават главно с мародерство. „Мавърът си свърши работата, мавърът може да си ходи", обобщил е още класикът Фридрих Шилер в драмата си „Заговорът на Фиеско в Генуа". Въпросният мавър там помага на граф Фиеско да организира въстание на републиканците срещу тирана дож Дориа. А после става излишен. Нищо ново под слънцето. Също като в Киев, където вече са регистрирани над 20 кандидат-президенти за изборите на 25 май, а западните им орисници кой знае защо си харесаха за „фаворит" само един -  спонсориралия Майдана олигарх и „шоколадов крал" Пьотр Порошенко. Той е кандидат на УДАР, партията на Виталий Кличко, който бе напътен да се откаже от собствена номинация в негова полза. Кличко също си свърши работата. Може да си ходи.

Източник: temadaily.bg