Устойчивото развитие на енергетиката изисква прилагането на иновативни и щадящи околната среда технологии. Те водят до намаляване на емисиите парникови газове, паралелно с повишаване на енергийната ефективност, оптималното оползотворяване на възобновяемите източници и увеличаване дела на  конвенционалните нискоемисионни горива – природен газ и ядрена енергия. A крайната цел е икономиката да се насочи към ниска въглеродна интензивност. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов при откриването на международния конгрес "Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие". Той подчерта, че повишаването на енергийната ефективност и енергийните спестявания играят ключова роля за декарбонизацията на сектора. Ползите от прилагането на тези мерки са многостранни и оказват ефект върху голяма част от бизнеса и потребителите.

Усилията за рационално оползотворяване на потенциала от местни ресурси на всеки един етап от енергийната верига заемат важно място в енергийната политика, каза зам.-министърът. От съществено значение е прилагането на съвременни високоефективни и нискоемисионни решения – чрез рационално използване на местните въглища, разработване на нови находища на природен газ при спазване на екоизискванията, както и отговорно развитие на ядрената енергия в съответствие със завишените стандарти за безопасност.

Увеличеният дял на природния газ в крайното потребление на енергия също има значителен принос за декарбонизация на  енергийния отрасъл. Зам.-министър Айолов акцентира, че природният газ е добра алтернатива на традиционните горива и електроенергията. Над 80% от жителите на Европа използват всекидневно природния газ в домакинствата си, но в България приложението му в бита все още е на сравнително ниско ниво, обобщи зам.-министърът. Той поясни, че в това отношение се полагат сериозни усилия за преодоляване на изоставането и според новата енергийна стратегия, която е пред финализиране, се предвижда до 2030 г. 30 на сто от българските домакинства да са газифицирани. Иван Айолов припомни, че през ноември 2013 г. бе подписан и проект по линия на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Асамблеята на донорите към Международния фонд „Козлодуй“ за 10 млн. евро за газифициране на 10 хиляди български домакинства и допълни, че се очаква това лято да завърши положително проектът по същата линия за газифициране на общините Свищов, Пирдоп, Копривщица, Банско и Разлог. Според зам.-министъра използването на природен газ е един от инструментите за стабилизиране на сектора, защото е изключително бърза генерация и би могла да участва много активно в балансирането на електроенергийната система с мощности, паралелни на фотоволтаичните и ветровите.

Иван Айолов сподели с присъстващите, че основните цели в новата енергийна стратегия визират увеличаване на промишленото и битовото потребление в национален план по отношение на газификацията, засилване ролята на България като транзитиращ фактор в региона и позицията й като регионален разпределител на различните газови потоци. Той изтъкна и значението на изграждащите се интерконекторни газови връзки на България със съседните й страни. Не на последно място сме заложили и на разширяването на газовото хранилище в Чирен и на строителството на второ такова съоръжение, поясни Иван Айолов. Постигането на националните цели в енергийната ни политика означава нови инвестиции, нови работни места и най-вече по-добро качество на живот за българските граждани, обобщи той.