/КРОСС/По-малко от два месеца преди европейските избори електоралните нагласи към ГЕРБ и БСП продължават да са на сходни нива. Това сочи изследване на "Галъп интернешънъл". Поредното изследване е проведено между 28 март и 3 април сред 1013 пълнолетни граждани в цялата страна - 20,9% от избирателите биха гласували за ГЕРБ, а 20% за БСП.

ДПС по традиция остава стабилно на нива над 6%. Сред новите формации "България без цензура" запазва най-реални шансове за присъствие в Европейския парламент с над 5% заявени електорални нагласи. АБВ остава с дялове над 3%, а Реформаторският блок отбелязва спад до нива близо до 2% и това поставя под съмнение възможността на двете формации да преминат бариерата на предстоящите евроизбори.

Битката при националистите продължава да е оспорвана, като засега не се потвърждава хипотезата, че проруската позиция предизвиква видим ръст при електоралния потенциал на "Атака". НФСБ и "Атака" са на сходни позиции над 2% и ще им е необходима сериозна мобилизация, ако искат да имат евродепутат.

Резултатите са от нарочен въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент с изредени партии и коалиции в т.нар. шоукарта. Данните в този въпрос не могат да се считат за прогноза за изборния резултат, те отразяват единствено декларативни нагласи. Такъв тип въпрос "Галъп интернешънъл" задава обикновено в предизборна ситуация. Освен него, агенцията ползва и традиционния си открит въпрос "Ако изборите за Народно събрание се проведат сега...". Отговорите в него потвърждават тенденциите от въпроса за европейските избори.

Очакваната избирателна активност е 2,6 - 2,8 милиона души - въпреки, че по традиция обявяващите, че ще гласуват, са с по-големи дялове. По-точни прогнози за разпределението на местата в Европарламента обаче са възможни в следващ етап.

Данните за доверие в основните институции се колебаят в обичайните си за последните месеци нива от около 25% за правителството и около 30% за президента. Няма съществена динамика и в доверието към основни публични фигури.

Подобни нива на доверие в правителството в последните години са регистрирани в части от мандатите на Борисов и на Тройната коалиция. Сходни са били данните във втората половина от мандата на Борисов, а последните две години от управлението на Тройната коалиция, например, са при доверие на по-ниски нива. Подобни данни за доверие в президента обаче са регистрирани за последно в края на мандата на президента Желев през 1996 г. Парламентът пък през този месец е "слязъл" до 12% доверие - обичайно ниска стойност за тази институция

Оптимистични нагласи в началото на април споделят в 18% от случаите - в традиционния въпрос на "Галъп интернешънъл" "Накъде върви България".
17% твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски, което е сравнително висока заявена готовност. В същото време близо 60% не искат Борисов отново да е министър-председател. 35% смятат, че са необходими предсрочни избори, но 44% са на обратното мнение.

"Галъп интернешънъл" отново зададе блок въпроси, свързани с кризата с Украйна. 49% не подкрепят санкции срещу Русия, а 21% са на противоположното мнение. На този фон контрастират привържениците на дясноцентристки партии, при които мненията са на практика поделени между опциите "за" и "против". Мнозинство от 56% не очаква кризата в Украйна да прерасне във военен конфликт.

Няма еднозначна картина в отговорите на въпроса за одобрение на присъединяването на Крим към Русия. Все пак одобрението преобладава над неодобрението, а картината при привържениците на различните партии е различна - при ГЕРБ най-чувствителен е делът на по-скоро негативните оценки, при БСП - на позитивни, при ДПС преобладава колебание и т.н.

Подобни са отговорите на въпроса за одобряваната политическа ориентация за Украйна - мненията са на практика симетрично поделени между тези, които подкрепят сближаване на Украйна с Русия и тези, които подкрепят сближаването и с ЕС. При електоратите на двете основни партии структурата на мненията е огледална. Общественото съзнание по тези въпроси още е объркано, но като цяло проличават традиционните разделителни линии и тяхното партийно отражение.