/КРОСС/След края на кампанията на Европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход, която получи подкрепата на 300 000 граждани, се образува мрежа от граждани и организации, която продължава целите на инициативата.

Днес в Брюксел се проведе конференция на Европейския икономически и социален комитет, в която участие взе и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Пред ИА КРОСС той коментира:

Идеята за безусловния базов доход стъпва на идеята всички основни права на гражданите, които са записани в договора от Лисабон и хартата за основните права, е, че всъщност човешкият живот не е непременно свързан с полагането на труд, за да може да бъде гарантиран.

В съвременния свят ние твърдим, че трябва да работим повече, за да произвеждаме повече и да получаваме повече. В същото време все по-малко места дават подобни доходи и подобни работни мета, и подобни работни места се откриват все по-рядко, за голямо съжаление, във все по-малко държави. От тази гледна точка всъщност времето, с което разполагаме, трябва да бъде справедливо разпределено между работа, семеен живот и всичко останало, което ни вълнува интересува и искаме да развиваме в себе си като творчески възможности.

Това е емоционалната страна, посочи Пламен Димитров. Той акцентира на разликата между заетост и работа като посочи, че идеята за безусловния базов доход е отнася именно към гарантиране на всички дейности, с които се занимава човек - освен работата, също и всички странични дейности, хобита, доброволчество и пр.

Икономическата страна е свързана с това, че ако няма кой да получава, няма кой да потребява. Тя е много простичка истина, но в края на краищата е вярна. Има икономическата логика всеки да има възможност да получи един базов доход, който да не е непременно свързан с труд и с разноски, посочи Димитров.
От социална гледна точка тези трансфери, тези минимални базови доходи ще имат за цел да дадат една базова сигурност в поведението на всеки един индивид, който от тук нататък ще намали в по-голяма степен всички други рискове, обясни Димитров.

По думите му дискусиите тепърва предстоят да се разширяват. Вече се водят пилотни проекти за въвеждането на безусловния базов доход в Индия, Бразилия и други страни, а в Швейцария предстои тази година и референдум по тема. За включване в пилотен проект ще кандидатства и България като най-бедната държава в ЕС, който проект да бъде финансиран от европейските фондове.

Въпросите, на които предстои да се отговори са много, призна Пламен Димитров, но основния, според него е: „Дали тази идея, това движение, ще намери реално приложение от гледна точка на европейските ни реалности", като тук, в Европа, се говори за минимален базов доход, а не за безусловен.

Безусловният базов доход не би трябвало да се разглежда само като средство за справяне с бедността, а по-скоро като един механизъм, който би дал възможност за по-справедливо на работното време, защото когато ти имаш някакъв гарантиран доход, тогава ти ще избираш какво и къде искаш да работиш и естествено ще се квалифицираш, ще се образоваш в тая област, която наистина ти допада и няма да бъдеш непременно принуден да търсиш работа на всяка цена, само и само да можеш да преживееш. От друга страна ще бъдеш много по-мотивиран, защото ще работиш това, което искаш, а не това, което трябва да правиш, за да си изкарваш хляба, каза Пламен Димитров и допълни: Да, може би звучи утопично в известна степен, но човек ще може да си позволи да избира, допълни Пламен Димитров. Той е уверен, че резултат от безусловния базов доход е и промяната на мисленето на хората. Това би оздравило в някаква степен обществото, би дало други измерения на демокрацията.

Повече подробности може да видите тук