/КРОСС/ Шест чужди космонавти пристигат в Българска академия на науките за честването на 35 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Руските космонавти Виктор Савиних, Юрий Гидзенко, Павел  Виноградов и съпругата на първия лекар-космонавт Борис Егоров госпожа Таня Егорова, както и космонавти от други държави летяли по програмата „Интеркосмос” - Мирослав Хермашевски (Полша), Берталан Фаркаш (Унгария) и Димитру Прунариу (Румъния), ще бъдат почетни гости на научната конференция и изложбата, с които ще бъдат отбелязани годишнината от полета, 45-годишнината от създаването на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) и 145-годишнината на БАН.

Научната конференция ще се проведе от 10:00 до 12:00 часа в Големия салон на БАН (ул. „15-ти ноември“ 1) и ще бъде посветена на полета и научната програма, разработена от българските учени за първия космонавт Георги Иванов, както и на последните постижения в космическите изследвания на България - резултатите от измерванията на радиационната обстановка и параметрите на космическата плазма с научна апаратура на ИКИТ при БАН, изстреляна на борда на Международната космическа станция през 2013 година. Ще бъде излъчен и документален филм за монтирането на датчиците на апаратурата на Международната космическа станция с излизане на космонавти в открития космос.

Изложбата във фоайето на БАН, която ще продължи до 25 април 2014 г., ще представи апаратура, разработена от българските учени от БАН за полета на Георги Иванов, както и съвременни уреди за изследване на Земята от Космоса. Посетителите ще могат да разгледат първата автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ, както и много снимкови и информационни материали, посветени на полета на първия български космонавт и космическите изследвания и технологии.

Учените и специалистите от бившата Централна лаборатория за космически изследвания (сега ИКИТ) при БАН активно участват в подготовката и осъществяването на научната програма на полета на Георги Иванов. Разработена е научна апаратура за осъществяване на изследвания от борда в областта на: Космическата физика - електрофотометър „Дъга”, Дистанционните изследвания на Земята - спектрометър „Спектър-15К”,  Космическата биология и медицина - прибор „Средец” (психофизиологичните функции на екипажа) и Космическото материалознание - първите технологични експерименти „Пирин” за изясняване влиянието на безтегловността върху свойствата на материалите. Първият български космонавт излита на 10 април 1979 г. на борда на космическия кораб „Съюз-33“, изстрелян от космодрума „Байконур“, но поради техническа повреда се налага космонавтите да се приземят на 12 април при изключително рискови обстоятелства. Научната програма с българската апаратура е реализирана от основния екипаж на Орбиталната станция „Салют-6“, както и от следващите международни екипажи по програмата „Интеркосмос“.