София /КРОСС/ Държавата и обществото сме длъжници на децата и трябва да ги защитаваме. Тенденцията на изоставяне спрямо демографската картина в България показва, че всяко едно изоставено дете буди тревога, коментира пред БНТ председателят на Агенцията за закрила на детето Ева Жечева.
От терасата на УНИЦЕФ ни се струва, че трябва да сменим терминологията. Не трябва да се казва изоставяне на деца, а отделяне на деца от семейството му, защото иначе се обвинява прекалено много родителите. А често те го правят поради невъзможност да гледат децата си и имат нужда от подкрепа, заяви Миглена Харизанова от УНИЦЕФ.
Погледът на фондация „За нашите деца", която представлявам е, че не се предоставя подкрепа на семействата да се грижат за своите деца, а по-лесно се пристъпва към алтернативна мярка. Всяко българско дете има неограничен потенциал, въпросът е до колко му се дава възможност да го развие, отбеляза Иванка Шалапатова от фондация „За нашите деца". Изключително важно е да се подкрепи семейството не само с пари. Има и други проблеми, които съществуват - здравни проблеми, проблеми с жилището, проблеми с постоянната заетост, коментира Георги Богданов. Голяма част от децата, които са в институции, бяха настанени в приемни семейства. Това, което ме притеснява е, че през количествените показатели се измерва деинституализацията. А има и други такива, например финансови, каза Жечева. Основният проблем е, че все още са недостатъчни услугите и мерките за подкрепа на семействата и най-уязвимите общности, вметна Харизанова. Това, което трябва да бъде изгладено е да има семейна политика в България. Моят апел към политиците е да говорим за семейната политика. Това, което говорим през цялото време е точно това, че няма ясно как всъщност подкрепяме уязвимите семейства; коментира Богданов.