/КРОСС/ Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество") е първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново, след Берлинския конгрес (13 Юни - 13 Юли 1878).

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство." Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.

***

Парламентът ще проведе днес Тържествено заседание по повод 135-тата годишнина от приемането на Търновската конституция. Това е първият закон, с който се регламентира държавността в България след Освобождението.

Председателят на парламента Михаил Миков ще се обърне с приветствие към народните представители и гостите по повод годишнината. Изказвания ще направят и представители на парламентарните групи.

Сред гостите на тържественото заседание ще бъдат президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски, както и патриарх Неофит.