/КРОСС/ Търновската конституция звучи актуално и днес, 135 години след приемането . Причините за това са в нейната изключителна духовна виталност. Първите ни народни представители - депутатите в Учредителното събрание, са успели да отразят в първата българска конституция народностния дух на Възраждането, основните проблеми на българското общество тогава и да ги уредят по такъв начин, че и днес да звучат актуално.

Има много спорове дали не е било по-добре в новоосвободена България да има двукамарен парламент. Те са се водили преди 135 години, водят се и днес. В органическия устав, предложен от временното руско управление в България, се е предвиждало да има сенат. Един от основните аргументи в полза на горната камара е, че тя спомага да се запази непрекъснатостта на властта при конституционни кризи. Във Велико Търново тогава обаче се налага демократичното, либералното крило в състава на Учредителното събрание. Либералите, водени от Петко Каравелов и Петко Р. Славейков, успяват да убедят Учредителното събрание, че и без горна камара - сенат, може да се разрешават политически и конституционни кризи. Петко Славейков използва един много силен юридически аргумент, като посочва, че самата конституция съдържа начин да се излезе от евентуална политическа криза, породена от действието на конституцията. Той изтъква, че монархът има право да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори и следователно да продължи в следваща регистратура самото Народно събрание, за да няма нужда от специален орган, какъвто е сенатът. В оживените дискусии тогава се е говорело, че българското общество не е дорасло за такава демократична конституция като Търновската. Практиката обаче опроверга скептиците. Самите дебати в Учредителното народно събрание са оживени, депутатите са толкова активни при обсъждането. А това говори за усет, за сетива на нашите учредители към бъдещото устройство на България.

Търновската конституция обаче е и своеобразен символ на борбата за демокрация и отстояването на демократичните права. Защото тя е била суспендирана два пъти. Първи път - изрично от 1881 до 1883 г. с Режима на пълномощията, втори път - мълчаливо през 1934 г. след военния преврат от 19 май. Все пак четири години по-късно има нови избори за Народно събрание. Така че в рамките на 68-те години, през които е действала Търновската конституция, времето, през което тя не е била прилагана, е само 10-12 години.

Друго доказателство за демократичния дух, който е витаел в Учредителното събрание, е фактът, че в Търновската конституция изрично е записано, че не се допускат титли за благородство, ордени и отличия. Това е израз на равенството на гражданите пред закона, защото благородническите титли по рождение предоставят привилегировано положение на лицата, които са техни носители. Тук битката отново е била между либерали и консерватори и либералите са удържали победа.

А що се отнася до ордените, тази част се променя след войните, за да се даде възможност да бъдат отличени тези българи, които са проявили безпримерна храброст.
Доказателство за актуалността на Търновската конституция е и това, че някои от нейните разпоредби срещаме и в действащата конституция от 1991 г., макар и променени.
Имам предвид уреждането на такива основни права на гражданите като правото на сдружаване, правото на образование, правото на лична неприкосновеност.

При приемането на Търновската конституция Марко Балабанов казва: "Свята е личността на човека." Следователно, въпреки дистанцията във времето, е налице приемственост между действащата конституция и Търновската, като, разбира се, е отчетен духът на времето и са разширени правата на гражданите, особено социално-икономическите.

Друго доказателство, че Търновската конституция продължава да звучи съвременно, са и призивите през 1990 г. тя да бъде възстановена. Но според мен 7-ото Велико народно събрание не сбърка, като прие нов основен закон. Все пак между 1879 и 1991 г. има повече от век. През това време настъпиха големи проблеми в света, в развитието на нашата държава и на обществото ни. Едно буквално възстановяване на Търновската конституция не би отговаряло на днешното развитие на българското общество.
В началото на промените се водеше и друг спор - защо да се приема нова конституция, не е ли по-добре да се промени действащата от 1971 г. Много съществени обаче бяха промените, настъпили у нас след ноември 1989 г., затова и на Кръглата маса бе решено, че ще се приеме нова конституция. Че това бе правилно, доказва и нейното действие вече 23 години.

Действащата конституция не е изчерпала още своя потенциал. Затова според мен стои не въпросът за нейната промяна, каквито призиви непрекъснато се чуват, а за нейното последователно прилагане.

Автор: Труд