София /КРОСС/ Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание, българската държава е произведена през 681 г., в българските земи нахлули не османските поробители, а османските потребители. И ако сме си мислели, че Ран Босилек е написал стихотворението "Родна стряха", първолакът Мишо е на друго мнение. Според него авторът на стихчето е Рамбо Силек.
Това са само някои от многото исторически факти, които децата мъдрят по контролните си работи и изпитвания.
Учениците са извор на бисери. В опита си да отговорят правилно на зададения въпрос те раждат най-причудливи умозаключения, пише "Труд".
"Децата имат уникално въображение. Това не трябва да им се отрича", разказа начална учителка по изобразително изкуство. Тя дала задача на първолаци да нарисуват картина на тема "Хайдути". В края на часа обаче един първолак не бил нарисувал нито един хайдутин. И учителката го попитала защо. "Те са зад храстите, госпожо", обяснило детето.
Друга учителка също има богат арсенал от ученически бисери. "Лично аз се старая да документирам и пазя прилежно всеки отронен бисер от устата на дете", обяснява Поли Рангелова. Тя преподава на малчугани от 1-ви до 4-ти клас от много години. И е видяла и чула много.
Колежка на Поли разказа за интересна интерпретация на съчинение на тема "Как прекарах лятото". "Моята ваканция мина много лошо. А вашата, госпожо? Хубава ли беше вашата ваканция? Искате ли да знаете защо моята ваканция не мина хубаво", започва писанието на третокласника. И разказал, че е искал нов телефон, но татко му не му купил, защото нямал петици и шестици. "Много ви моля, госпожо, пишете ми 5 и 6", завършва съчинението. Друг бисер, на който преподавател се е натъкнал при проверка на диктовки, е, че вместо "устройство на Османската империя, ученикът написал" разстройство на Османската империя".
И докато в началното образование училищните бисери са невинни смешки, на гимназиален етап шегите загрубяват. Станислава Докторова преподава по български език и литература на ученици от 5-и до 12-и клас и оценява писанията на гимназисти на държавните зрелостни изпити. Затова вече не ѝ е много смешно. "Ако започна да ви разказвам какви неща съм виждала по писмени работи на ученици, и утрешният ден няма да ми стигне", обясни тя.
За преподавателя по български грешките на гимназистите са повод за притеснение. Защото ученическите бисери били резултат от т.нар. функционална неграмотност. Тоест детето не разбира и не може да разчете посланията, които му се отправят. Затова и не знае какъв отговор се иска от него на писмена работа. "Учениците свързват Тодор Александров с булеварда и мислят, че възклицанието "О! Шипка!" от произведението "Епопея на забравените" е само заведение в центъра на София, обясни учителката.
Докторова вижда много причини за незнанието на гимназистите. "Всичко идва от образователната ни система, средата, в която децата израстват, и учителите, които преподават само за да отбият номера", категорична е тя.

Лафове на малчугани от детската градина

Едни от най-смешните лафове са на малчугани в детските градини. "Малките са страхотни! Още не са осмислили света около себе си и имат развито въображение. Затова сътворяват какви ли не щуротии", обясни Мая Попова, учителка в предучилищна група на детска градина. Тя разказа някои от любимите бисери, които е чувала от учениците:

l "Слизам по пасталите" (Слизам по стъпалата) - Вероника, 5 год.

l "Искам да си купя крендвиши от гастромона" (Искам да си купя кренвирши от гастронома) - Дамян, 4 год.

l "Мама чисти с прахокосмачката" (Мама чисти с прахосмукачката) - Митко, 6 год.

l "Нари вижееме на сивокото", (Нали живеем нависоко) - Християн, 6 год.

l "Заципи ми якето", (Закопчай ми якето) - Ванеса, 5 год.

l "Искам да ютилкам дрехите на куклата" (Искам да изгладя дрехите на куклата) - Маги 4 год.Лафове на малчугани от детската градина