От Матея Свето Евангелие 26

17. А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
18. Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
19. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28. защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
30. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
31. Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".
32. А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
35. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
36. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
37. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
38. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
40. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
42. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
43. А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
44. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
45. След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
46. ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

От Марка Свето Евангелие 14

12. В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13. И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14. И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15. И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17. Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19. А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21. Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22. И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
25. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27. И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".
28. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
29. А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.
30. Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31. Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.

От Лука Свето Евангелие 22

7. И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
8. и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9. А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10. Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11. и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12. И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13. Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14. И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15. и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16. понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
17. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
18. защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
19. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
21. Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
22. прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
23. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
24. А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
25. А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
26. а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
27. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
28. Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
29. и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
30. за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
31. И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32. но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33. Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34. Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35. И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36. Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37. защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38. Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
39. И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40. А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42. като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
44. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46. и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

От Иоана Свето Евангелие 13

1. Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
2. И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
3. Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4. стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
5. после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
6. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7. Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
9. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12. А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13. Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
16. Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
17. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.