/КРОСС/ Днес е Велики четвъртък. На този ден се припомня тъжният разказ за последната изповед на Исус в нощта на Тайната вечеря. На Велики четвъртък предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. С първото алено яйце бабите търкат челата на малките деца и ги благославят. Това яйце оставят пред иконата и го пазят до следващия Великден.

По време на литургията се четат откъси от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда. Това е денят, в който можем да се замислим за безрезервната любов на близките ни или цената на нечия целувка.

„Хората се сещат за Възкресението само в дните преди Великден, а църквата празнува Възкресението всяка неделя - защо тогава храмовете са празни, а само на големите празници има навалица", това коментира за Дарик радио отец Стоян Чиликов - свещеник в столичния храм „Св. Вкмч. Георги Победоносец" в кв. Дървеница.

„Стоим в подножието на кръста на Христос на Велики петък, за да участваме във Възкресението. Богослужебният цикъл отново повтаря всички тези събития, които са изключително важни за спасението на човека и заедно с тях човекът се вглежда в себе си. Дали действително ние-самите не сме Юди, дали не сме като тези фарисеи, книжници, които Христос изобличава в Евангелието? Мисля, че проблемът е по-скоро в това, че хората се сещат за Възкресението, когато го празнуваме на самата дата, а в действителност църквата празнува Възкресението всяка неделя. Защо тогава ги няма тези опашки и храмовете са празни? Защо е необходимо само на Цветница или само на Великден да има навалици и хората да не могат да се поберат в храма?", каза още отецът.

Той разказа, че храмът не е място, на което да отидем и да покажем колко добре сме облечени или да си правим срещи:

„Храмът е място за молитва. Това, което прави Христос на кръста, не го прави само за този, който страда, който е беден или има проблеми. Прави го и за богатия, и за лошия - за всеки един човек".

По думите на отеца, ако Бог не докосне сърцето на човека, той ще си остане на едно място:

„Ако Бог не докосне сърцето на човека, той ще си остане винаги до трапезата, до яйцата, до агнето дори, т.е. остава по-скоро в преддверието на храма. Но ако бъде докоснат от Бог и той отговори на този призив, човекът ще заживее с Бога и няма да остане в преддверието на храма".