Животът на отделния човек, като част от електората, не е пълен с изобилие от знаменити моменти. Знаете как е - малко преди да дойдат избори, политическият елит се сеща, че новият му мандат зависи от миниатюрните електорални единици и тогава настава времето на Големите обещания, клетвите за Светло бъдеще и заканите, че голямото Благополучие ще долети всеки миг.
Точно това ни задължава да имаме сетива кога животът на обикновения електорат, ухажван с предизборни цели, ни е поднесъл неочакван подарък. Има и такива мигове. Дали под натиска на февруарските събития, или заради някакво закъсняло разкаяние за послушните години на прехода, в новия Изборен кодекс попадна изключително мощно оръжие в ръцете на обикновената електорална единица. Става дума за прословутата преференция, която елитите се стараят всячески да не разберете докрай, за да могат при първа възможност да я отменят. Преференцията означава нещо много просто - тя дава право на отделния избирател да изстреля по-напред кандидат от листата, за която гласува. С едно просто драсване на химикалката, вие сте в състояние да срутите десетки предварително замисляни партийни схеми или да унищожите плановете на дежурните кариеристи, които искат да попаднат "по право" (защото са по-напред) в избираемата зона. Да гласуваш с преференция е изключителна възможност, защото, трябва да ми повярвате, дадоха ви я случайно, дадоха ви я под натиска на улицата, но ако не се възползвате от нея, ще си я приберат зад политическата витрина и никога повече няма да я извадят.
В годините на подтискащия преход непрекъснато слушам жалване, че отделният избирател няма никакво друго право, освен да препотвърди някаква партийта воля. А тази воля - знаем го добре - много често се формира в тъмни кабинети, на среднощни заседания, след подмолни разговори и интриги. Нещо повече - самият аз съм бил от тези, които са скърцали със зъби, че не мога да не отида да гласувам (гласуването е нашата вяра в демокрацията), но пък с гласа си ще стана съучастник в нечия друга игра или коварна интрига. Преференцията унищожава това недоволство. Тя ви дава правото да се намесите в играта, да изберете най-добрия, или пък този, който ви е най-симпатичен. Тя е реално и позитивно действие, защото я използвате не с цел да отстраните, а да отличите някого. Преференцията е игра на демокрация, но на по-високо ниво. Това е активна демокрация, която показва, че се интересува от вашето политическо мнение, а не ви разглежда единствено като машина за пускане на бюлетини. Да гласуваш без преференция, това е все едно да ти сервират любимото ястие в ресторант, а ти от срам да не искаш да го опиташ.
Вижте само как реагириха партиите на преференцията.
На ДПС им се изправиха косите. Техният електорат не е чак толкова изостанал, че да не може да разпознае силата, когато я види в ръцете си. Заради това ДПС се опитаха да направят завой в 12 без 5 и почти да обезсмислят преференцията. Успяха само да сменят формата на мястото, където да се постави знака за допълнителен избор - вместо квадратче, сега вече ще е кръгче.
ГЕРБ с радост се присъединиха към тази игра, защото преференцията също не ги устройва. Преференцията означава да дадеш думата и на някой друг, освен на Бойко Борисов. Мислите ли, че това огромно его ще приеме такава сделка? Никога! Заради това те се включиха в колаборацията с лекота.
БСП се опитаха да не заемат позиция в тази промяна, но със сигурност и там има хора, които не искат преференцията да сработи, защото голямата опасност за елитите не е толкова пренареждането на листата за евровота. Те се безпокоят какво ще се случи, ако преференциите останат и за парламентарните избори. Това ще спука стотици медийни балони. Ще покаже реалнате сила на много въображаеми герои. Ще открои истински популярните, тези, които са идейни, възторжени и смели. Но, все пак, БСП не отмени преференцията и това трябва да го отчетем като успех. Левицата показа, че е склонна на този експеримент, което говори за нов дух и дори за ново дръзновение. Понякога не е необходимо много, за да възпламениш една идея.
В името на всичко описано - за Бога, братя, използвайте преференция!
Използвайте я насила, ако чак толкова никой не ви харесва, но отбележете проклетото кръгче и покажете на елитите, че не сте загубили правото на мнение.
Покажете им, че още знаете кои са автентичните изразители на вашите идеи.
Покажете на надутите пуяци къде им е мястото и дайте шанс на хората, които никой не вкарва в сметките.
Това е възможност да пренаредите не само политическия дневен ред, но и самите политически идеи, които ви вълнуват.
Преференцията, разбира се, не е универсалното лекарство, но е поне началото на лечение.
Не се оставяйте да ви държат болни!
Не им позволявайте да говорят вместо вас!
Кажете си думата с едно малко драсване на химикалката.
Една преференция, а толкова много сила!

Коментар на Румен Петков за Поглед.инфо