Какво не разбра Европа за руското отношение към Украйна?
Секция: Анализи
22 Април 2014 18:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Какво не разбра Европа за руското отношение към Украйна?

/КРОСС/ Коментарите в западната преса за ставащото в Украйна може да се различават, но тенденцията е една- Русия държи на бившите републики в рамките на СССР да останат в орбитата й и в бъдещия Евразийски съюз. Кремъл е готов на всичко и с великоруския си империализъм ще деескалира тези държави, докато не се съгласят да се присъединят и към Митническия съюз, предшестващ политическия. Някои медии като английския „Индипендънт" обърнаха вече внимание и на Молдова с нейните автономии-Гагаузия и Приднестровие, които са в голяма степен проруски и населението е против влизането в договорни отношения със Запада. Решението на проблема е в налагането на санкции, докато Русия се откаже от намеренията си, и в скорошно приемане на заплашените държави в свободната търговска зона на ЕС и по възможност в НАТО.

Ако официалния коментар на Кремъл за фашистката заплаха, нулевата легитимност на извършилите преврат крайни групи и заплахата за местното руско население не звучат сериозно, то така се възприема и връщането към споразумението от 21 февруари- мирно слагане на оръжието от двете страни, преминаваме към република с по-слаби президентски правомощия, амнистия към протестиращите и нови президентски избори. Но, разбира се, начело с Янукович.

Интересен поглед върху нещата има директорът на РИСИ Леонид Решетников- Руският институт за стратегически изследвания- мозъчният тръст на Руската федерация. Според него Русия има своя историческа съдба- да се превърне в алтернатива на Запада и това е нещо, което САЩ и Западът няма как да провалят, въпреки че се опитват да приложат стратегия на възпиране и сдържане спрямо Русия. В едно от своите интервюта за РИА Новости Решетников предлага и реална алтернатива, по думите му, за решение на проблема с Украйна. Това трябва да стане чрез конституционна реформа, зачитане правата на всички общности, обявяване на руския език за държавен, федерализация и обявяване на блокова неутралност. Според него действията от последните години на САЩ за противоракетната отбрана (ПРО) в Европа, договореностите от 1 април за възможност на дислоциране на натовски военни в Украйна, настояването на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън за войски в Естония и Полша, както и на увеличаването на такива в страни като Румъния говорят и за растящия натиск и засилване на конфронтацията, а не за отслабването й. Директорът на РИСИ смята, че в този геополитическия сблъсък може да се намери решение между ЕС и Русия с признанието на Крим като част от Русия, но на това няма да се съгласи САЩ и по-скоро ще се премине към нови санкции, уязвяващи икономиката и финансите на Русия. А такива методи ще са пагубни за отношенията между САЩ и Русия по ключови въпроси като: КНДР, Иран, Афганистан.

Всъщност, в такъв прочит на ситуацията това не е проблем на Украйна, в която са се намесили руснаците, а сблъсък на геополитически интереси, които не оспорват и интелектуалните гиганти на американската външна политика Х. Кисинджър и З.Бжежински. И проблемите на тази страна може да се решат най-вече на междудържавно, междублоково ниво. Това потвърди и руският външен министър Сергей Лавров чрез подкрепата си за мисия на ОССЕ в Украйна и изявлението си, че Украйна има бъдеще само като извънблокова страна. С което позициите между Запада и Русия са толкова различни, колкото и различията между Москва и Киев.

Тези руски възприятия намират обаче резон в анализите на Джордж Фридман, американски директор на разузнавателната частна агенция „Стратфор", според които Украйна е ключов регион на противопоставяне и САЩ трябва да се подсигурят представителство на своите интереси в региона, а конкретно- отслабване на възможностите на бъдещ икономически съюз между Германия и Русия, Русия и ЕС. А последно идеята за този проект на „просперитет от Лисабон до Владивосток" бе препотвърдена от председателя на ЕК Жозе М. Барозу и президентът Путин през януари 2014г.

Русия ще държи занапред курс, различен от този на Елцин и слабата Руска федерация, която се съобразява. А в тази сложна геополитическа игра този път ЕС ще трябва да се съобразява освен със САЩ, то и с Русия, която търси своето водещо място в нова международна политическа система.

Автор: Емил Марков, политолог