/КРОСС/ Емилия Недева, член на Висшия адвокатски съвет

Г-жо Недева, толкова драстично ли са увеличени хонорари­те на адвокатите с новата наредба, че тя предизвика такъв яростен отпор от биз­неса?

Измененията в Наредба № 1 за мини­малните размери на ад­вокатските възнаграж­дения бяха обнародвани на 28 март. Искам да подчертая, че тази на­редба е приета през 2004 г. при коренно раз­лична икономическа об­становка в страната. Тя не беше променяна до 2009 г., когато настъпи­ха дребни промени. На­редбата остаря спрямо бързината, с която дър­жавата увеличава мини­малната работна запла­та, към която са обвър­зани социалните плаща­ния, както и средната за страната работна запла­та. Минималните адво­катски възнаграждения изостанаха с повече от 10 години от актуализа­цията в икономическата сфера.

Можете ли да цитирате някои циф­ри от старите и нови­те цени на адвокатс­ките хонорари?

Възнаграждения­та за изготвяне на дого­вори не са променени от 2009 г. Всички прости такси до настоящия мо­мент не са променени. За съставяне на писмен договор, нотариални ак­тове за собственост ос­тават същите миниму­ми, каквито са били и през 2009 г. Например, при интерес до 1000 ле­ва, ако се съставя напри­мер договор за наем, възнаграждението е 50 лева и не е променяно последните пет години. Сега също не се проме­ня. По същия начин ня­ма промяна при регистрацията на едноличен търговец - 150 лева, за фондации и сдружения с нестопанска цел - 350 лева. Тези размери оста­ват непроменени. По-чувствителни са измененията, свързани с процесуалното предста­вителство. Те катего­рично не са над възмож­ностите на българския гражданин

Колко ще струва на българина един раз­вод по новите цени?

Досега за един развод се заплащаше 500 лева. Сега става 600 лева. За развод по вза­имно съгласие досега се плащаше 300 лева, сега ще се плаща 400 лева. Увеличение за 100 лева в рамките на 5 години изобщо няма да се отра­зи на възможностите на българския гражданин да заплаща адвокатския хонорар. Освен това, в крайна сметка българи­нът не се развежда всеки ден.

Какви са средни­те разходи на месец на един адвокат?

За да поддържа един адвокат кантора на подходящо място, както го задължава законът, да има сключен договор със застраховател, за да покрива своята професионална отговорност, той трябва да прави раз­ходи, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити със символич­ни възнаграждения. Да добавя, че 25%, който е размерът на признатите разходи, не са в състоя­ние да покрият разходи­те на един адвокат. Сле­дователно той плаща да­нък и върху разходите си. Адвокатът не може да излезе на сергия, за ко­ято да плаща тротоарно право. За да бъде на нуж­ното профе­сионално ни­во, адвокатът е задължен да следва перма­нентно професионално обучение и ежегодно да участва както на семинари, така и да повишава своята квали­фикация, снабдявайки се с книги и следейки най-важните юридически из­дания в страната. Никой български гражданин и българска фирма нямат нужда от един нискоква­лифициран адвокат, кой­то да пише прошения до съда на пишеща маши­на.

Има ли такива във века на компютри­те?

Допускам, че има. Някои от тях са точно тези, срещу които адво­катурата се бори. Това са юристи, които не са се вписали в съответна адвокатска колегия, които извършват незаконна, така наречена бракониерска дейност. Те водят дистанционно дела, като подават искови молби, пишат становища, които дават в писмен вид на страните, клиентите им ги четат в съда, запъвайки се и не разбирайки изобщо същността и съдържанието на написаното.

Така наречените бракониери в адвокатурата може и да поддържат ниски цени на своите псевдоюридически услуги, но те нанасят сериозен удар върху интересите, както на българските граждани, така и на правосъдието. С некомпетентна и незаконосъобразна дейност, без да носят отговорност, те създават предпоставки едно дело да премине през повече съдебни инстанции, да се проиграят интересите на страните и съответно да се увеличат разноски­те на един процес. Англичаните имат поговор­ка "Не съм толкова бо­гат, че да купувам евти­но". Същото е и с адвокатската защита. В це­лия свят тя е скъпоплатена. Един гражданин, който е застрашен от доживотен затвор, спо­койно може да плати су­мата от 3000 лева в нас­тоящия момент, както е актуализира­на по наред­бата с изме­ненията от 2014 г. За всички български граж­дани, които не са в състо­яние да пое­мат разноски­те по своята защита, рабо­ти системата на правната помощ. Тя дори се задъхва, защото българинът като цяло не възразява против тари­фите на нотариусите, които са твърди и задъл­жителни и доста скъпи, но възразява по възнаг­ражденията на адвоката, понякога ги разсрочва, а често и не ги плаща.

Да, но може ли да се стигне до ситуа­ция, в която бедните да останат без адво­кат в съда?

Интересите на правосъдието налагат и бедните обвиняеми да имат защита и те я по­лучават от служебните защитници. Никой не е лишен от правна по­мощ. Но в никакъв слу­чай ние не можем да се съгласим с оплакването от българския бизнес, който бил излязъл с дек­ларация против актуализирането на Наредба № 1 с аргумента, че то­ва е лишаване на по-бед­ните хора от правосъдие. Българският гражданин е беден бла­годарение на държавата, но и благодарение на бизнеса, за който преди няколко дни се съобщи, че дължи над 80 милио­на лева неизплатени заплати по трудови до­говори. Ако тези зап­лати бъдат изплатени, а българската държава заплати на фирмите дължимия за връщане ДДС и започне своевре­менно да плаща по дого­ворите за обществени поръчки, които държава и общини сключват, със сигурност ще се подоб­ри положението на бъл­гарските граждани и те ще могат да поемат ад­вокатските хонорари, за които същият този биз­нес, който е неизправен работодател, твърди, че са прекомерни. За бъл­гарския бизнесмен не е прекомерно да плаща лизинговите вноски за най-новия модел джип, който си купува, но твърди, че не може при средна заплата от 450 лева да бъде платено на адвоката възнагражде­ние от 600 лева за раз­вод. За последните годи­ни се отчете, че гражданите имат повече инте­рес и към културни про­яви, и към пътувания. Както посещението на културни прояви, така и пътуванията не са евти­но удоволствие. Не мога да разбера защо се очак­ва една висококвалифицирана и нужна за инте­ресите на гражданите дейност като адвокатс­ката защита да бъде ев­тина. Спомнете си, че в съдебния трилър "Неви­нен до доказване на про­тивното", за да ангажи­ра адвокат по дело за убийство, дори федера­лен прокурор направи втора ипотека на жилището си. Нашата наред­ба е много, много дале­че от тези нива на въз­награждения и Висшият адвокатски съвет винаги се е съобразявал с въз­можностите у нас. Трябва изрично да се от­бележи, че за българс­кия гражданин няма пречка да се яви и сам пред съда, освен по ня­кои наказателни дела. Той не е задължен да заплаща на адвокат. Държавата обаче го за­дължи да ѝ заплаща да­нък ДДС, когато граж­данинът ангажира свой адвокат.

Следователно дър­жавата печели на гърба на търсещия правосъдие гражданин. И този да­нък оскъпява адвокатс­ката защита, но срещу него бизнесът не въз­ропта. Защото бизнесът си възстановява плате­ния ДДС, а гражданинът - не. Единствено адвока­тите се бориха срещу въвеждането му, макар че не го плащат те.

Това не е ли аб­сурдно?

Абсурдно е. Кога­то държавата санкцио­нира едно лице и то об­жалва глобата си, за то­ва, че я обжалва и иска компетентна защита, то плаща данък добавена стойност на държавата за това, че се защитава срещу нея.

Нашето мнение е, че който иска компетен­тна правна помощ, тряб­ва да е готов да заплати за нея, както е готов да плати за по-високока­чествения телевизор с по- добри показатели и за по-мощната и съвре­менна кола, която кара.

Интервю на в. "Марица"