В последния си работен ден Европейският парламент гласува скандална резолюция, с която и де факто зачеркна не само почти цяла Южна Европа и раздели континента, за пореден път, на богат север и мизерстващ югоизток, а постави лицемерно прът пред развитието на чисто европейски компании. Южен поток, за сведение на самозаслепените политикани, не е и никога не е бил само руски проект. Акционери в тръбата са такива корпорации като италианската Eni, в която работят 79 000 души и има офиси в 85 държави, френската ЕDF group, която доставя електричество и услуги на около 28,6 млн потребители, и немската Wintershall Holding GmbH, която е най-големият германски производител на нефт и газ.
Южен поток, освен изключителна инвестиция за европейците от югоизтока в тяхното бъдеще, ще обслужва не само страните, през които минава тръбата, а и такива, които все още не са членки на ЕС. Става дума за държави като Македония, Албания и Сърбия, на които с резолюцията си европейските депутати заявяват в очите, че ги смятат за второ качество. Ако въпросният документ не бе просто част от огромна и мръсна геостратегическа игра, то до „нивото“ на обявените индиректно за трето качество държави трябва да „падне“ и Австрия, а и всички останали по пътя на тръбата на Запад.
Звучи невероятно ЕС да иска точно това, нали? А е ясно, че той няма как да плати неустойките по договорите, които доставчикът има с всяка една страна по пътя на горивото. Не и в момент, когато още не се е отърсила от кризата, а и когато изглежда така, че бедността на Стария континент е способна да преобърне представите и на най-мрачния евроскептик. А и дори на не чак толкова големи експерти в областта на енергетиката е ясно, че няма как на южняците да им бъде обяснено, че Северен поток, който обслужва Германия от Русия, е прекрасен, демократичен и сияен проект, а Южен, чийто условия са абсолютно същите, е заробващ, недемократичен и прочие от словесния арсенал на хората, които живеят с представите си за света отпреди двадесет години.
Южен поток е опасен за част от европейците и с нещо друго обаче… Той би дал на Южна Италия възможност да изравни икономическите си показатели с тези от Северна Италия. Това означава, че в Стария континент вече няма да има само една доминанта, в лицето на Германия, а още една държава, която отгоре на това, какво нахалство, има изключително значение, що се отнася до бъдещи проекти, свързани с Африка.
Означава ли резолюцията, в тази връзка, че Европа само привидно иска да изглежда единна и обединена от общи ценности, но всъщност зад това красиво лице се крият и клокотят такива вътрешни дрязги, пред които дори нашите евроклеветници биха изглеждали като засрамени юноши.
Южен поток обаче е заплаха не толкова за русофобите, чиято омраза взима ирационални размери, загърбвайки дори националните ни интереси. Тръбата може и вече поставя под въпрос т. нар. цветни революции, които демократичният Запад, начело със САЩ, опитаха да организират в Северна Африка. Демокрацията, толкова разкрасена от пропагандните машини, нямаше за цел да махне едни авторитарни режими, за които безнадеждно бе закъсняла с няколко десетилетия, а да сложи ръка върху ресурсите, върху които седяха тези диктатори. Именно те можеха да се използват в иначе геостратегическата война, прикрита зад думичката диверсификация. Желанието на някои от западните демократи е по трасето, което трябва да стигне на юг до Южна Италия, а на север до Австрия, трябва да може да поеме газ от „демократично“ овладяните находища по света, като от това се облагодетелстват, напълно „демократично“, само американски компании.
А не беше ли именно Украйна втория опит на САЩ да създадат цветна революция? Именно тази държава трябваше да бъде превзета, пропагандно и срещу заплащане и т. н., за да може чрез нея да се влияе на Русия и половин Европа да бъде поставена не просто на две скорости, а на колене… Защото създаването на затруднения по сега съществуващата газова тръба от Украйна през България и нататък, автоматично отлага във времето Южен поток.
И последно, но не и по значение… Резолюцията хвърли сянка върху европейския, доколкото го е имало въобще, дебат у нас. Става очевидно, че т. нар. „европейска солидарност“ е просто мит. Вече съвсем убедено се носят гласове, и отдясно, а и отляво, че ако ЕНП спечели изборите Южен поток може и да няма…
Никой от тези, които пръскат в публичното пространство подобни внушения, не би се наел да каже на каква цена… Какво би се случило, ако утре демократите в Украйна, дошли на власт чрез преврат, спрат тръбата за България? Оставаме на тъмно, на студено и пропадаме не просто на нивото на мизерията, а директно угасваме, изпаряваме се от светлата част на планетата. Дават ли си сметка родните политици, и от двете страни на спора, че тази игра, която са подели освен нечестна и грозна, ни запраща в свят, в който вече сме живели…
Илюзия ли са европейските ценности, удобна маска, която зад усмихнато лице крие дискриминация… И толкова ли сме богати, че можем да се храним само с пропаганда и лъжи. Бихме били първите, които си топлят водата и си светят вкъщи с позивите от годините, които уж си мислехме, че сме надживели.
И сега какво?! Излиза, че зад завесата на пропагандата на либералната демокрация очевадна е яростната битка между САЩ и Русия със специалното участие на някои страни членки на ЕС, като второстепенна роля в треторазреден холивудски филм. А тази битка не е нито за ценности, нито за демокрация, а е битка за интереси.

Силвия Томова