/КРОСС/Повече от 15 хиляди души са се присъединили към ФБ-група, създадена във връзка с годишнината от смъртта на основателя на ВИС-2 Васил Илиев. Участниците в групата обменят снимки и спомени за мутренските времена от началото на 90-те години.
Внушителната гробница, в която преди 19 години е погребан Васил Илиев, все още е под денонощна охрана. Мъжът, който пази гроба, казва, че ще го прави до второ нареждане. Охранителят разказва, че годишнината е била отбелязана скромно. „Хората са доволни - маси, пейки, всичко им стои. Ако отидеш надолу, ще видиш - нема маси, нема пейки. Всичко изрезаха и изнесоха", сподели охранителят пред камерата на BTV.
Дни след панихидата първият треньор по борба на Васил Илиев говори за него като за загубен син. Стойчо Иванов е тъжен от факта, че неговото момче е забравено от приятелите - когато отишъл на гроба, там имало само четири карамфила. Отказва да бъде сниман, но дава съгласие да бъде излъчена част от интервю, направено преди месеци.

Васил Илиев

„Васко още в VI клас беше вече бронзов медалист на страната на най-силното първенство, а в VII клас вече беше шампион на България. Той е поставен тук за пример, естествено, малките знаят кой е Васил, знаят, разказал съм им как се е трудел, как е бил всеотдаен и той им служи като символ", казва Иванов пред портрета на Васил Илиев на стената в тренировъчната зала.
„Империята се завръща", обявиха преди дни в интернет бивши членове на групировката и приканиха съмишлениците си да заявят подкрепа за идеята.
Смъртта на Васил и Георги Илиеви произвежда митове. Ако бяха живи, нямаше да има такива реакции, коментира журналистът Надя Чолакова в интервю за ВTV. Политици са развявали мутрите като брошка на ревер, допълни Чолакова.
Носталгията към т. нар. мутренски времена е характерна за хора, които са слушали само „забавни и приятни неща", посочи бившият главен секретар на МВР и настоящ експерт по сигурността Николай Радулов. „Групата на борците беше около 6000 души, половината отидоха във ВИС - децата им бяха много добре обезпечени и учиха в чужбина, нормално е да използват модерни средства, за да защитят това което са правили бащите им като нещо хубаво", допълни Радулов.
Защо няма група на жертвите на застрахователните компании през `90-те години, попита Огнян Стефанов.
„Истината е, че хората тогава поголовно са плащали рекет. Носталгията към времето, когато е имало пари в гардеробите. Те са били наистина много щедри, защото не са имали какво да правят с парите си. Както самите те казваха, държавата им клекна", допълни Надя Чолакова.
Николай Радулов се разграничи от „клекналата държава" като „скромен старши лейтенант" в силовото ведомство през `90-те години, но разказа историята на свой колега, който отказвал да се изправи срещу частните силови структури. „Той беше с един „Макаров" и стреляше два пъти годишно по шест патрона, а насреща си има мутра с два „Зиг Зауер", който стреля по 1000 патрона на стрелбището на ден. На всичкото отгоре и шефовете ни седят на една маса с тях", обясни Радулов.
В този контекст журналистите Надя Чолакова и Огнян Стефанов посочиха, че тогава силовите групировки са били ръководени от кадри на МВР - офицери над средното ниво, бивши кадри на системата, много от които днес са „известни и популярни обществени лица, които раздават уроци по демокрация".
И двамата бяха категорични, че хора с ръководни позиции в бившите групировки в момента заемат високи постове в държавни силови институции, съд и прокуратура, но не пожелаха да посочат имена, за да „не се стига до съдилища".