/КРОСС/Напрежението между Русия и Украйна подчерта разделението в българското общество, което има исторически връзки както с Изтока, така и със Запада. Реакциите варират от симпатия за руснаците до страх от игрите на властта на руския президент Владимир Путин, коментира Deutsche Welle.

Българите остават обвързани с Русия чрез своята азбука, религия и история. Въпреки че европейската държава със 7-милионно население не споделя обща граница с Русия, тя продължава дългата и заплетена връзка със своя „голям брат".

Кризата в Украйна даде нов импулс на конфронтацията между русофилите и русофобите, която има дълга история в България, коментира Deutsche Welle и добавя, че въпреки че страната е член на Европейския съюз и официално подкрепя позицията на ЕС за Украйна, тя също е зависима от руския газ и се управлява от правителство, доминирано от социалистите, които традиционно са приятелски настроени спрямо Русия. Подкрепата за Путин обаче е отвъд историческите връзки и енергийните доставки. Много от гражданите на най-бедната страна членка на ЕС са разочаровани от членството в Съюза и новата враждебност между Кремъл и Брюксел почти им доставя удоволствие, се посочва в статията.

Проевропейските и критичните по отношение на Русия гласове посочват начина, по който Москва в продължение на години третира България като свой анклав. Хиляди руски граждани притежават имоти в България, а руските лобисти са много активни в българските икономика и медии. Защитниците на връзките със Запада смятат членството на България в ЕС и НАТО за задължително.

Сега България отново стои между Запада и Изтока, притегляна напред и назад от Москва и Брюксел. Някога българите залагаха надежди на членството в ЕС, но много от тях вече са разочаровани. В същото време наблюдатели се съмняват, че нацията може да попадне отново в сферата на пряко влияние на Москва. И все пак има отчетливо антиевропейско настроение в страната, което вероятно ще се прояви на европейските избори през май, коментира германската медия.

Източник: Temadaily