/КРОСС/Писателят Милен Русков признава, че след приключване на своето „Възвишение", се чувства щастлив. За другите си две книги - „Джобна енциклопедия на мистериите" и „Захвърлен сред природата" - той казва: „Гордея се с тях, защото ми костваха огромни усилия и лишения за дълги години. Съжалявам донякъде, че ми се наложи да платя за тяхното написване твърде висока цена в личен план. Трябваше да се откажа от страшно много неща, които правят хората щастливи. Замених едното за другото, но в крайна сметка мисля, че постъпих правилно".

Удовлетворен от труда си, но негодуващ срещу „приятелски кръгове" и организации, писателят признава:

Дълги години аз живеех доста бедно, издържах се от преводи. Но това беше възможно, само ако нямам семейство и издържам единствено себе си. Ако имах семейство, жена, деца, щеше да е невъзможно да напиша никакви книги, тъй като връзкарите са създали мрежи, при които се обслужват едни-други през фондации и други сладки неща и гледат да не пропускат никакъв ресурс навън. Те са окупирали всички ресурси и ако не сте един от тях, те просто няма да ви пуснат в литературата. Така ще се получи - не пряко, а индиректно. Понеже ще трябва да се издържате по някакви други начини, които, ако сте семеен, ще погълнат цялото ви време и сили, тези хора практически ще ви попречат дори да напишете книга. А ако я напишете и тя е хубава, те ще направят всичко, за да попречат на тази книга да добие известност, като я препъват на всяка крачка, където това им е възможно, признава в интервю за "Биограф" писателят. 

Аз наричам тези хора „демократските свински черва". Те са от новия вид „ченгета". Ако някой мисли, че с ченгетата се свършва през 1990 г. - не, не е така. След 1990 г. има ново поколение, нов вид „ченгета". Те участват в разни полумасонски „приятелски кръгове" и организации и са окупирали много области", заявява Милен Русков и добавя: "Мен в частност ме интересува литературата. Те са завзели ресурсите в тази област, разделят си ги един на друг и се стремят да не допуснат никой външен човек в това поле. Най-страшното за тях е да се появи добър писател, защото тогава рискуват да бъдат изместени. Това са хора, които според мен се интересуват единствено от днешния ден, за тях литературата не е нищо друго, освен средство да ласкаят суетата си и да печелят добри социални позиции, пари и известност. Литературата е вид ресурс. Не като петрола, да речем, а далеч по-скромен. Но ресурс все пак. И те искат да владеят този ресурс заради облагите, които това им носи."

Кои са тези фондации?

Милен Русков отговаря: "Вижте кои са в Управителния съвет на „Отворено общество" (бел. ред. - Георги Господинов, Иван Бедров, Лъчезар Богданов, Милена Стефанова, Нери Терзиева и Пепка Бояджиева), „13 века България" и ще разберете."