/КРОСС/Къде са социолозите?

И те са като държавата. Когато ти трябват, никакви ги няма.

Аз например цяла нощ не съм мигнал. Искам да знам, какво мисли електоратът за снощния дебат между кандидатите да оглавят Европейската комисия.

И няма кой да ми каже. А дебатът беше първият в историята на ЕС между такива претенденти.

Обаче го даваха точно по времето на „Къртицата-Разтърсване" и малко преди „Великолепния век".

Та затова не съм сигурен, дали електоратът е гледал дебата. В село Розово например. И какво мисли за схващанията на десния кандидат за европейската политика по имиграцията и убежището?

Нарочно не пиша имената и броя на кандидатите - да не преча на социологията. Ако реши днес сабаале да попита електората, знае ли кои са неговите кандидати за поста на Жозе Барозу, колко са, от кои партии и държави.

И също - ако на 25 май гласува ляво, дясно, либерално или зелено, то заради тези ляв, десен, либерален и зелен кандидат ли гласува така? И те идвали ли са да го видят? В село Розово например? Или в Джебел?

Никой не ти казва. Мълчи науката. 

Ако бях на нейното място, щях да попитам либералния електорат на Делян Пеевски, съгласен ли е със схващанията на неговия кандидат за председател на Европейската комисия за единния дигитален пазар, опазването на личните данни и Трансатлантическото партньорство за инвестиции и търговия.

Щях да питам и електората на консерватора Николай Бареков, припознава ли като свой някой от дебатиралите кандидати и кой? И имат ли европейските консерватори свой кандидат за поста? 

Щях да питам същото и самия Бареков. Но преди от КТБ да са му казали правилния отговор. И моля да отбележите разликата между п равилен и верен отговор. Неумението да я  правите може да обърка кариерата и живото ви като цяло.  

Щях да питам избирателите на БСП, съгласни ли са с възгледите на левия кандидат за общото управление на еврозоната и неговата демократична легитимност, а феновете на  десния - приемат ли визията му за бъдещата обща европейска  външна политика и политика за сигурност както и за общата европейска политика за сигурност и отбрана в контекста на кризата между Русия и Украйна. 

И за енергийната независимост щях да питам. И за климатичното действие. И за схемата за търговия с емисии.  И за Източното партньорство. И за Южното такова. И за „озеленяването" на Общата селскостопанска политика.  И за интелигентния и включващ растеж.
Сигурен съм, че нашият ляв, десен, либерален и най-вече зелен електорат има какво да каже по всички тези въпроси. Само че социологията не му обръща внимание.

А ако му обръщаше, днес сабаале щях да знам правилен ли е следният ми апел:

Братя и сестри! Европейци!

Стига сте гласували за кебапчета! Гласувайте най-сетне за хора и за идеи.

Кебапчетата са за ядене. А има нещо по-важно от яденето. И това не е пиенето.

Ако не внимаваш за това трето нещо, един ден не ти остава какво да ядеш и да пиеш. Каквото ти подхвърлят на избори, това ти остава.

А номерът на изборните кебапчии е следният: Палят скарата, слагат бонето, хващат машата и викат: „Насам народе! Аз ще  ви нахраня!"
И народът тъкмо си рече: „Тъй ще е тя", кебапчията си вика: „Туй ще е то".

Коментар на Веселин Желев, Клуб Z