Не дишай в зала „България”, ще се разпадне
Секция: КУЛТУРА
29 Април 2014 10:17
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Не дишай в зала „България”, ще се разпадне

/КРОСС/Не дишай в зала „България", ще се разпадне, пише Диляна Димитрова в ploshtadslaveikov.blogspot.com. Там всичко е крехко, чупливо, крепи се на магия. Дори едно дълбоко вдишване може да погуби симфоничната музика в България. Тя вирее едва-едва, крепи я единствено страхът на неколцина директори и министри да не останат в историята на българската култура като палачи на най-елитарното изкуство у нас. То доставя удоволствие на няколко хиляди българи, които все повече намаляват, защото си отиват по естествен път в небитието. Няма ново поколение публика, само тук-там между редовете шава някое изключение. По-малко от половината зрители могат да плащат билети за концертите в зала „България".

Преди дни в същия този салон около 1000 души чуха и по-точно преживяха дуенде - нещо изключително рядко в симфоничната музика, защото качественото изпълнение в нея се дължи най-вече на рутина, консерватизъм и е въпрос на техника, пише в блога Диляна Димитрова и разказва за концерта на Квартет „Кварто".

„Кварто" изпълниха клавирните квартети на Роберт Шуман и Рихард Щраус, които професионалистите и почитателите на филхармонията знаят, че са изключително трудни за свирене, с нежност и трепет, които спряха дишането и дори кашлянето и кихането в зала „България". Но не от описаната по-горе тревога, а от съпричастност, единение и от пълно потапяне във вдъхновението, с което Щраус и Шуман са създали преди стотина и малко повече години тези пиеси, пише още авторката.

Квартет „Кварто" не чака на държавни или и общински средства, той е личното хоби на един бизнесмен. Това е рядък дар в изкуството, който трябва да се подкрепя, за да не остане единствен жест за сбогом с това изкуство. Държавата е на ръба да се откаже да развива и управлява симфоничната музика в България, за да реши един от проблемите си. Защото тази музика - това най-високо достижение на цивилизацията, е проблем за властта у нас, завършва Диляна Димитрова.