/КРОСС/Не дишай в зала „България", ще се разпадне, пише Диляна Димитрова в ploshtadslaveikov.blogspot.com. Там всичко е крехко, чупливо, крепи се на магия. Дори едно дълбоко вдишване може да погуби симфоничната музика в България. Тя вирее едва-едва, крепи я единствено страхът на неколцина директори и министри да не останат в историята на българската култура като палачи на най-елитарното изкуство у нас. То доставя удоволствие на няколко хиляди българи, които все повече намаляват, защото си отиват по естествен път в небитието. Няма ново поколение публика, само тук-там между редовете шава някое изключение. По-малко от половината зрители могат да плащат билети за концертите в зала „България".

Преди дни в същия този салон около 1000 души чуха и по-точно преживяха дуенде - нещо изключително рядко в симфоничната музика, защото качественото изпълнение в нея се дължи най-вече на рутина, консерватизъм и е въпрос на техника, пише в блога Диляна Димитрова и разказва за концерта на Квартет „Кварто".

„Кварто" изпълниха клавирните квартети на Роберт Шуман и Рихард Щраус, които професионалистите и почитателите на филхармонията знаят, че са изключително трудни за свирене, с нежност и трепет, които спряха дишането и дори кашлянето и кихането в зала „България". Но не от описаната по-горе тревога, а от съпричастност, единение и от пълно потапяне във вдъхновението, с което Щраус и Шуман са създали преди стотина и малко повече години тези пиеси, пише още авторката.

Квартет „Кварто" не чака на държавни или и общински средства, той е личното хоби на един бизнесмен. Това е рядък дар в изкуството, който трябва да се подкрепя, за да не остане единствен жест за сбогом с това изкуство. Държавата е на ръба да се откаже да развива и управлява симфоничната музика в България, за да реши един от проблемите си. Защото тази музика - това най-високо достижение на цивилизацията, е проблем за властта у нас, завършва Диляна Димитрова.