/КРОСС/ Сюлейман Гьокче е дипломат с голям опит в кариерата. Завършил е политически науки в Анкарския университет, програма по външна политика на Оксфордския университет, социални науки в Близкоизточния технически университет.

47-годишният дипломат започва работа през 1990 г. Заема различни длъжности в министерството на външните работи и в посолствата на Турция в Рим, Исламабад и Лондон, представител на НАТО в Афганистан. През 2007-2011 г. е съветник и пълномощен-министър/заместник ръководител на мисията в посолството във Вашингтон. На 3 декември 2013 г. посланик Сюлейман Гьокче връчи акредитивните си писма на българския президент Росен Плевнелиев. Роден е в Истанбул, женен е и има едно дете.

- Ваше превъзходителство, какъв изход виждате от острата криза между Русия и Украйна, която разтърси международните отношения?

- Кризата между Русия и Украйна засяга не само тези страни, но цялата световна общност. Затова ЕС и НАТО проведоха спешни срещи за обсъждане на ситуацията. Това е проблем, който засяга и Турция, която е регионална държава. Русия и Украйна граничат по море с Турция. Имаме много близки отношения с тези държави. Ако говорим за Крим, ние имаме исторически връзки с този полуостров. Там живеят близо 300 000 кримски турци, а 4 милиона кримски турци живеят в Турция. С този район имаме не само дълбоки исторически, а и социални, икономически, политически и стратегически връзки. Затова Турция взе решителна позиция, като подчерта, че е за запазване на териториалната цялост на Украйна. Тази позиция бе подкрепена и оценена и от международната общност. Референдумът на 16 март в Крим и резултатите от него, включително юридическите последици, не се признават от Турция. Ние сме за решение на кризата в Украйна чрез запазване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на страната.

- Какво може да се случи от тук насетне?

- След края на Втората световна война имаше надежда в съответствие с международните норми и принципи да се уважава териториалната цялост и суверенитета на страните. Тази надежда все още е жива. Но случилото се в Крим ни подсказва, че трябва да бъдем внимателни с оптимизма. Реалната политика показва, че в сегашната ситуация се вижда едно пречупване на международното сътрудничество, на взаимопомощта и международното право. Това е опасност, която безпокои както страните от региона, така и повечето държави в света. В България този казус също бе дискутиран и обсъжданията все още продължават. Ние смятаме, че е важно този въпрос да намери своето политическо решение. Изненадани бяхме, че в този казус бяха замесени и българските турци, които са граждани на България и това ни натъжи. Защото смятаме, че не е много удачно в такъв регионален спор, да бъдат замесени и български граждани.

- Каква според Вас е причината?

- Не можахме да разберем защо всички политици се изказват по този въпрос. Отношенията между Турция и България са ясни. Политиката ни е открита. Нашето желание е връзките ни да се основават на приятелство, добросъседство, партньорство и сътрудничество, както е било досега. И занапред трябва така да продължава. Българските граждани от турски произход са основа и мост в двустранните ни отношения. Ние желаем благоденстваща и просперираща България. Никой не може да се съмнява в суверенитета и териториалната цялост на България. Турция винаги е защитавала тази теза. Тази дискусия се случи точно на 10-та годишнина от приемането на България в НАТО. През 1997 г. България кандидатства за членство в НАТО и през 2004 г. това се случи. В този период турският парламент взе едно много важно решение. Турция заяви, че докато България не стане член на НАТО, нито една друга държава кандидатка няма да влезе в НАТО. Зад тази позиция застанаха всички турски партии. Това е достатъчно показателно за отношението на Турция към България. Никоя друга държава тогава не изрази такава категорично подкрепа за България.

- Прави ли сега България същото в подкрепа на кандидатурата на Турция в ЕС?

- Ние сме благодарни за подкрепата на България. Тя същевременно помага и за духа на добросъседските и приятелските ни отношения.

- През януари започнаха преговори за газовия интерконектор между България и Турция. Ще може ли българската енергийна система да разчита пълноценно на минаващите през Турция тръбопроводи?

- Да, разбира се.

- Кога според Вас реално ще се пристъпи към изпълнение на проекта?

- Не мога да кажа кога точно, но още до края на тази година проектът може да бъде изпълнен. Това не е сложен проект и себестойността му не е особено висока - малко на сто милиона евро. Не знам точната цифра, но е под 200 милиона. Не е трудно изпълним проект и може да се приключи в кратък срок. Това е една елементарна, но сигурна и важна газова връзка. Ще се подава добит в Каспийско море газ, който чрез проекта ТАНАП ще се прехвърля и в България. Всички подготвителни работи за ТАНАП, който ще минава през Турция и през Гърция и ще продължава на запад през Македония, Албания и през Адриатическо море ще стига до Италия, са приключени и следващия месец започва изграждането му. По тази тръба може да се доставя газ в България, а през нея и за други страни. България не е само наш съсед и приятел, а и партньор и съюзник. Ние отдаваме голямо значение на енергийната сигурност на България, на диверсификацията на източниците и на ценовата стабилност на доставките.

- Турция е сред най-важните икономически партньори на България. Удовлетворява ли ви равносметката от сътрудничеството в тази област през 2013 г.

- Като търговски партньори, България и Турция са сред първите три-четири страни в търговските си отношения със света. Турция заема значимо място в износа и вноса от България. Това е валидно и за България. През 2008 г., когато започна глобалната икономическа криза всички показатели на всички страни започнаха да спадат. Връзките на България и Турция също бяха повлияни от този процес. През 2010 - 2011 г. след започването на икономическото възстановяване стокообменът тръгна нагоре и през 2013 г. отново достигна нивото от 2008 г. Измеренията му се в рамките на около 5 милиарда долара в двете посоки. Това ни удовлетворява, защото достигнахме отново предкризисното равнище от преди пет години. Радващо е, че трендът сега е положителен. Аз ще дам всичко от себе си и ще работя за увеличаване на стокообмена.

- През тази година какво да очакваме?

- Стокообменът ни може да нарасне. Същевременно турските инвеститори проявяват огромен интерес към инфраструктурните проекти в България, към провеждащите се конкурси. Турският предприемачески строителен сектор е сред най- големите в света. Турските фирми работят в над 160 страни по света - в Африка, Сибир, Северна и Латинска Америка. Тези фирми силно желаят да участват в подновяването на инфраструктурата на България. Това може да стане и в сътрудничество с български фирми. Могат да бъдат построени магистрали, мостове, тунели, метро линии, спортни съоръжения и други обекти.

През последните 30 години турски строителни фирми са извършили дейности по света за общо 60 милиарда долара, без да се отчитат проектите, които са в процес на изпълнение. Турските строителни фирми са много опитни и работят добре в сравнение с други фирми, съпоставимо по качество и цена. Ние се гордеем с това, че единствената по рода си директна чуждестранна инвестиция в България, изцяло турска, вече е собственост на България. Това е "Тракия Глас" в Търговище. Тя дава работа на 3500 души. Годишно приносът на тази инвестиция в българската икономика е 500 милиона долара, главно от експорт на продукцията. Това е 1 процент от БВП на страната. Нашето желание е инвестирането да продължава и да има условия за това. Общата стойност на турските инвестиции в чужбина е 33 милиарда долара. Така че има възможности за много повече капиталовложения в България. Една от моите задачи е да работя в тази посока и аз го правя. Надявам се България да вземе по-голям дял от турските инвестиции в чужбина.

- Какви други амбиции имате?

- Основното е въпросите, които не са основополагащи в отношенията ни, да бъдат по-някакъв начин изолирани и да не бъдат предмет на дневния ред. Трябва да се фокусираме върху основното: общата сигурност, стабилност и благоденствие, както и върху създаване на условия за това. Ние сме съюзници в НАТО и партньори в рамките на ЕС, ние сме съседи и добри приятели. През 2013 г. 1,5 милиона български туристи посетиха Турция и 700 000 турски граждани бяха в България като туристи. Това е 10 процента от турското население. Това е впечатляващо и аз ще работя за засилване на тези връзки.

България е най-посещаваната от турските туристи страна. Човешките отношения са много важни и ние трябва да се постараем да засилим тяхната динамика. Аз ще работя и за развитие на междучовешките отношения. Има стотици хиляди граждани с двойно гражданство - българско и турско. Трябва да се развива и културното сътрудничество. Ние ще се стремим за засилване на сътрудничеството между двете страни.

- Как по-точно?

- Преди няколко години ние предложихме на българската страна стратегическо партньорство. Това е документ от една страница, какъвто Турция вече е подписала с около 20-на страни. Това е нещо като пътеводител за ръководителите на двете страни, както и за представителите на частния сектор. Документът дава сигнал за стабилна и сигурна атмосфера и условия, в които фирмите да могат да инвестират и работят. Знам, че България има стратегическо партньорство със страни от Далечния изток. Няма нищо по-нормално от това да се подпише такъв документ и между България и Турция.

- Взема ли мерки Турция на общата ни граница за ограничаване на имигрантския поток към България?

- Контролът по общата ни граница е засилен. Активно се борим с групите и организациите, замесени с търговията на хора. Между органите за сигурност на двете страни се поддържа непрекъснат ежедневен контакт. Подготвена е спогодба между Турция, България и Гърция за граничната сигурност, която скоро ще бъде подписана. Приключиха обсъжданията за изграждане на Център за гранична сигурност. Провеждат се съвместни заседания на граничните комисии. На кратко казано - няма никакви проблеми.

- Някои хора в България мислят, че Турция не прави достатъчно за възпиране на бежанския поток към България.

- Това не е вярно, впечатлението е грешно. Ако Турция беше отворила границите си, тук щеше да има стотици хиляди бежанци. За три години Турция прие около 1 милион бежанци. За една четвърт от тях бяха изградени 24 бежански лагери, които са едни от най-добрите подобни лагери в света. Това не са просто лагери, а селища с нормални условия за живот. За бежанците сме изхарчили досега 2,5 милиарда долара. Чуждестранната помощ от други страни и организации е под 200 милиона долара.

В тези селища вече са се родили около 10 000 деца. Тази цифра е много по-голяма от общия брой на намерилите подслон в България бежанци.

- Неотдавна партията на Справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган победи убедително в местните избори в Турция. Какво означава това за българо-турските отношения?

- Това означава продължаване на стабилността в Турция. Казват го и чуждестранните инвеститори, финансовите анализатори по света. Аз следя тв "Блумберг", която в дните след изборите показваше как котировките на акциите на борсата се повишават. Това е показател за икономическа стабилност, сочат го цифрите. Не само управляващата партия, но и опозиционните партии също увеличиха своя резултат, защото няма фрагментация, а има консолидация.

Тенденцията е много важна за политическата и икономическата стабилност в Турция, където вече започна продължителен предизборен сезон. Ще има още два много важни избора. Първите са президентските след около четири месеци, а след това през 2015 г. ще дойдат парламентарните избори. Според мен, всичко, което се наблюдава сега в Турция има положителен ефект върху двустранните ни отношения. Защото за България е важно и полезно да има един стабилен съсед със запазена политическа стабилност и икономическо развитие.

Интервю на "Стандарт"