/КРОСС/ През последните няколко години продължителността на живoта в България намалява, хроничните и тежки заболявания, в това число, онкологичните и туберкулозата, бележат ръст. В същото време болниците са затънали в повече от 500 милиона лева дългове. Можем да променим тази негативна тенденция само ако предприемем незабавни реформи в сектор здравеопазване. Реформи, които се бавят вече десетилетия. Това посочи в ефира на радио К2 членът на инициативната група на АБВ и почетен ректор на Пловдивската медицинска академия доц. д-р Георги Паскалев. Според него е абсолютно недопустимо лечебните заведения да работят в режим на търговски дружества и чрез налагане на лимитни ограничения да бъдат принуждавани, едва ли не, да трупат печалба за сметка на здравето на хората. Тази порочна схема е необходимо да бъде променена и това трябва да започне с преразглеждане на здравните пътеки, които не обслужват нуждите на пациентите и твърде често се използват като източник за осигуряване на допълнителни средства за болниците, посочи Паскалев, който призова и за по-сериозен контрол.
По думите му е необходимо и бързо преструктуриране на спешната помощ, чиято дейност може да бъде подпомогната от въвеждането на бакалавърските - фелдшерски програми за обучение, практика широко използвана по света. За отдалечените, особено погранични райони, управляващите трябва да договорят и възможност за обслужване в болнични заведения на територията на съседни държави, когато болниците са по-лесно и бързо достъпни и се касае за пациент, нуждаещ се от незабавна помощ, посочи д-р Георги Паскалев.
По думите му, страната ни трябва да постави акцент върху майчинската и детска медицина. Необходимо е и въвеждането на нов тип, базирана на тръжните процедури политика, за осигуряването на медикаменти, които се заплащат от публичните фондове.
В заключение доц. д-р Георги Паскалев посочи, че медицинската помощ трябва да стане достъпна и достатъчна. За целта държавата обаче трябва да предприеме и сериозни стъпки за качествено повишаване на заплатите в здравния сектор. Ако това се случи, много от младите специалисти, които напускат страната ще се откажат или дори ще се върнат обратно у нас. Ако този проблем продължава да се неглижира, има сериозна опасност да останем с болници, но без здравеопазване, посочи той.