/КРОСС/ „Взеха детето", написала майката на 2-годишната Даниела - Милка Ванчова на бакалска хартия в квартално заведение на своите близки в Смолян.
Милка и съпругът Даниел са глухонеми и контактуват с хората посредством писане. „Смолян лошо", „Монтана хубаво", обяснява с огромни букви 27-годишната майка.
Преди седмица Даниела за втори път бе отнета от родителите си и дадена на приемно семейство. Формалната причина - синини по ръчичките, за които в детските ясли решили, че са от побой, но не попитали за това глухонямата майка, пише в. „24 часа".
Преди да има своя рожба, Милка е гледала момичето на глухонямата си сестра. То е на 7 години, говори нормално и вече дори е преводач на майка си.
„Отгледах племенничката, защо сега ми вземат Даниела?", чуди се Милка. Тя развежда репортер на „24 часа" из голямото жилище в кв. „Райково", показва играчките на детето.
Домът е на съпруга Даниел. Той се разболял като дете от менингит. Родителите му се преместили в София, за да учи в професионално училище, съобразено със здравето му. Състоянието му обаче не се подобрило и е с 80% нетрудоспособност. Милка е с 82%.
Тя е от Монтана и част от близките също са глухонеми. Майка е починала преди три години. Майката на Даниел живее в София в една стая в недостроена къща. Заради това обявила пред социалните, че не може да отглежда внучката си.
Милка и Даниел се запознали в столицата, но се преместили в Смолян. Детето се родило в края на януари 2012 г. Още тогава започват проблемите. Когато Даниела е на 8 месеца, дирекция „Социално подпомагане" в Смолян внася искане в съда бебето да бъде настанено в детски дом в с. Широка лъка. Милка и Даниел се съгласили, докато си намерят работа.

Социалните изтъкват, че битовите условия са добри и родителите полагат нужните грижи. Но се притеснявали, че след като са глухонеми, можело да не чуват, когато детето плаче.
Друг аргумент бил, че доходите им са ниски. Тогава двамата получават пенсии по болест - общо 238,95 лева. Със съдебно решение момиченцето е настанено в дом до 1 септември 2013 г.
След още 10 месеца социалните служби внасят в съда ново искане. Тогава те настояват Даниела да бъде настанена при приемен родител в семейството на Албена Каменова до 30 септември 2015 г. Съдът отново приема искането, но до момента, в който доходите на Даниел и Милка станат достатъчни, за да покрият нуждите на детето.
Реално момиченцето живяло в дома на родителите си от началото на ноември м.г. Тогава съдът определя искането на социалните детето да остане при приемен родител с мотива, че истинските му са глухи, като дискриминационен и изтъква, че се нарушават конституционните им права да отглеждат собствената си рожба.
Двамата са работили към програма в кварталното читалище 10 месеца, регистрирали са се като безработни и са получавали помощи. Когато си връщат детето, от трудовата борса са получавали общо 538 лева.
„Справяха се, грижеха се за детето. В къщата им винаги е било чисто, а Даниела - добре облечена и нахранена", казва съседката Захаринка Котлийска. Разказва, че с Милка трудно се контактувало, но била перфектна домакиня.Според нея Даниел и Милка били страшно привързани към детето си и повторното му отнемане ги съсипало, особено майката. Но и тя се чуди от какво са синините по детето.
„Три пъти виках линейката. От 25 април, когато взеха детето, Милка е в нервен шок", пише Даниел.
Милка обяснява с тупане на юмрук по гърдите около сърцето си причината за състоянието си. Сочи и лекарствата, които изписал личният лекар.
В състояние на афект тя отишла до общинската служба и посегнала на служителката. Стиснала за врата социалната работничка и скъсала златния синджир, съобщи полицията. 40-годишната Анелия Хаджийска е подала жалба срещу Милка Ванчова, казаха от прокуратурата.
„Става въпрос за случай, по който продължаваме да работим. Издадената заповед може да бъде обжалвана", казва шефката на службата София Сиракова.
Според бащата детето му е с насинена ръчичка, защото се ударило с дърво. Той докарал изрезки от гатер за отопление. Съседът ги нарязал, а Даниел се захванал да ги подрежда. Момиченцето гледало през терасата и слязло при баща си да му помага. Неволно бутнало дърво, ударило се и ръчичката му посиняла.
Пред съседката Котлийска пък Милка споделила с жестове, че поплясква Даниела, защото искала да я отучи да пипа елконтактите и топлата печка. Но сама си отговаря, че от това не стават синини.
При огледа обаче социалните твърдят, че синините са с различна давност и можело да става въпрос за системно невнимание към момиченцето. Милка пък показва по крака си синини, за да обясни, че и тя се е ударила при подреждане на дървата онзи ден.
„Проведох разговори със социалните работници след настаняването на Даниела при нов приемен родител. Обещаха да започнат работа за социализацията на родителите - осигуряване на личен асистент за тях например, помощ от психолог и съдействие за намиране на работа, каквато те могат да вършат", казва защитничката на глухонямото семейство адвокат Недялка Маргаритова. Тя смята да обжалва настаняването на момиченцето при приемни родители.
„Ще ги съдим. Жена ми е с паническо разстройство заради вземането на детето", пише Даниел.
Милка и Даниел се притесняват, че ако дълго време не е вкъщи, то няма да ги познава, а без него животът им е свършен. Мъжът има красив почерк и реди изреченията грамотно. Останал е кожа и кости.

„Милка е труден характер, озлобила се е, че не може да говори и да се защити, но има право да си иска детето. На ромите дават помощи, на приемните родители - заплати, а на тези инвалиди, които сами се борят, защо не им помогнат, за да го гледат сами?", нареждат жени от квартала.
В района разказват, че Даниел и Милка били много честни, въпреки че живеят бедно. Като свършила програмата, по която работели в читалището, останали на 260 лв. месечно. Искали дребни заеми от 5-10 лв., но винаги с уговорката да ги върнат. Даниел пишел на лист датата, когато ще го направи, и спазвал безупречно сроковете.
Всяка сутрин гушвал и носел момиченцето на детска градина, която е на поне половин километър от къщата му. Като го питали има ли какво да ядат, обяснявал, че за детето винаги ще има.
Постоянно търсел работа, но заради недъзите му местни бизнесмени му отказвали, тъй като нямало да може да я върши реално. Наскоро са го взели като градинар в смолянски завод. Първата си заплата очаква около 10 май.
„Родителите на детето сякаш не разбират ролята на приемното семейство. Това е услуга, която е с определен период, не е окончателна и е в интерес на детето. Издадената заповед може да бъде обжалвана. Спазили сме закона. Преценено е, че на този етап те нямат капацитета да отглеждат детето нормално. Изваждането от дома му тежи, но освен синините има какво да се желае по отношение на хигиената и облеклото. Действията ни са свързани с по-доброто развитие и бъдеще на детето", казва шефката на социалната служба в Смолян София Сиракова.
Според нея проблемът е, че семейството няма роднини в града, при които да бъде настанена Даниела. Освен това те нямали подкрепата на разширения семеен кръг. В района имало сходен случай като този с Даниела, но родителите имали близки, които помагали в отглеждането.