/КРОСС/ "До две седмици в Министерския съвет ще влезе новата стратегия за развитие на педагогическите кадри,която се изработва за първи път у нас", съобщи във Варна проф. Анелия Клисарова, министър на образованието и науката.

С новата стратегия учителската професия става регулирана, което означава, че ще отговаря на много по-строги критерии, както лекарската и юридическата.

"Обсъждаме и въвеждането на стажант-учител. Това е в 4-и и 5-и курс младите учители да могат да влизат в училище и съответно да получават определено възнаграждение. Следващият момент е във връзка с кариерното развитие на младите хора, а именно промени в наредбите, така че за преминаването от учител в старши учител да не са необходими тези 10 години, а да отговарят на качеството и квалификацията на самия учител. Обсъжда се и въвеждането на учител методист в новата стратегия, която до две седмици ще влезе в МС", разясни министърът.

Тя коментира, че в стратегията са заложени стимули както за ректорите на университетите да приемат повече студенти в педагогическите специалности, така и за младите хора, които не само да учат за преподаватели, но и да останат в професията и да се развиват. За целта ще се повиши коефициентът на педагогическите специалности в университетите, като съответно за студент ще се плащат повече средства. На следващо място стажът на бъдещите учители ще се плаща, а освен това се предвижда увеличаване заплатите на младите кадри.

Друг момент, заложен в стратегията, е във връзка с кариерното развитие на преподавателите - преходът от младши към старши учител.

„Това е процес, който в момента не е достатъчно контролиран и организиран, а трябва да отговаря на много строги изисквания, тъй като се касае за качественото провеждане на учебния процес на нашите деца", коментира министър Клисарова.

"Държавата стриктно трябва да проверява учебните планове и качеството на подготовка. Не може всеки да подготвя учители", категорична е Клисарова.

По отношение на провеждането на баловете по време на изборите на 25-и май Клисарова заяви, че кметовете ще определят къде да се събират абитуриентите, чиито балове са планирани за тази дата.

Според нея е най-удачно именно местните управници да посочат подходящите за целта места.

"По всяка вероятност завършващите средно образование няма да могат да се възползват от учебните си сгради и прилежащите им дворове както на 25 май, така и на 24 май, когато се пада Денят за размисъл. Вероятно ще бъде създадена някаква организация учениците да ползват базите само за подготовката за шествията по повод Деня на славянската писменост и култура", коментира проф. Клисарова.