/КРОСС/ Година след смъртта на популярния български актьор Петър Попйорданов-Чочо неговият баща Иван Попйорданов издаде книгата „Писма до сина ми". Тя не е биография, а по-скоро изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. Публикуваме откъси от творбата, издание на „Сиела", чиято премиера ще бъде на 12 май в Народния театър.

"... След като станах баща, когато на 11 юни 1964 г. се роди синът ми, често пъти си задавах въпроса как се е държал моят баща към мен през годините, в които съм растял в нашето семейство, и кое е било най-важното, което помня за неговото поведение към мен и към по-малкия ми брат", пише Иван Попйорданов.

Чочо обичаше баща ми - дядо си Петър. Нещо повече - години след като той почина през 1975-а, когато Чочо беше вече станал популярен от филмите, театралните постановки и телевизията, в многобройни интервюта във вестници, списания и телевизионни предавания винаги подчертаваше своята любов и привързаност към дядо си, на когото беше кръстен. Когато обзавеждаше вече собственото си жилище, първото, което направи, бе да оформи нещо като „домашен параклис" - няколко икони и между тях портрета на дядо му и този на Миле Попйорданов, разказва още той. 

За синаси той казва: "Когато доста рано за възрастта му и бързо започна кариерата му в киното и театъра и започна да става все по-популярен, един ден му цитирах думите на една изключителна жена - Свобода Бъчварова, която за съжаление отскоро вече не е между живите. Когато на 34 години станах директор на Киноцентъра, тя ми каза: „Иване, българите не издържат на три неща: ПАРИ, СЛАВА И ВЛАСТ, пази се." Днес бих допълнил това мъдро нейно предупреждение с нещо като постскриптум: българите не прощават успеха на другите. На моя син не простиха нито успеха, извоюван с труд и талант, нито цялата му откритост за собствения му живот - грешки, пристрастия и увлечения. Криворазбраната свобода по балкански се превърна в разюздана саморазправа чрез медии, превърнали се в гилотина за обезглавяване на достойни хора..."