Од Боасе, фотограф и журналист в Париж, автор на серия от изложби и културни проекти.

Като фотограф вие сте особено привързана към портрета. Какво виждате в лицата на хората във Франция където живеете и в тези на хората в България?

Навсякъде виждам човека, неговата история, лицето е съвкупност от социалния и душевния пейзаж на личността. Когато с Достена Лаверн през 2011 обикаляхме България - тя пишеше а аз снимах, лицата бяха в центъра на нашето внимание. Лицата на живите, но и на предците. Тогава силно впечатление ми направиха лицата на Тракийските скулптури и маски с тяхното излъчване. Напомниха ми за праисторическите скални рисунки в Нио, Южна Франция. Направих серия от портрети на предците, които са част от портритети на живите хора. Преплитането на сегашно и минало е особено ценно в българската култура, която има нужда да бъде повече представяна във Франция и в Европа. Нашият общ проект от 2011 даде конкретен плод- книга с текст на Достена и Мои снимки, върху която все още работим и която ще излезе във Франция и в България със заглавието „Връщам се сякаш си тръгвам".

Дойдохте в България да подкрепите Достена Лаверн и да вземете участие в международната конференция, организирана от нея. Какво виждате в нейното лице?

От погледа на Достена струи светлина и ентусиазъм. Зарежда ме с надежда, че една друга Европа е възможна, Европа която няма нужда да избира между държавния диктат и дивия финансов капитализъм и неолиберализъм, между чумата и холерата, Европа в която творческият принцип ще се превърне в основен градивен материал на институциите, Европа, която не вярва във фатализма и си бори за по-добър и достоен живот на гражданите. Всички граждани трябва да се превърнат в творци на една нова социална и политическа реалност.

Какво очаквате да направи Достена за хората на изкуството в Европа?

Познавам Достена от години, правили сме по много общи проекти в областта на издателството и културния журнализъм и литературни фестивали. През 2005-та когато Достена бе директор на фестивала за литература и изкуство в Новата Александрийска библиотека в Александрия, Египет, аз направих серия от фоторепортажи. Познавям я в ситуации на стрес, на ентусиазъм, на работа и знам на какво е способна в ивето на една кауза. Тя е много чувствителна и крехка, но същевременно спопособна да мобилизира нечувана енергия в себе си и другите. Устремена е, но в инаги е готова да изслуша и да насърчи другите. В Европейския парламент сматам, че тя ще е естествен изразител на интересите на хората на изкуството, културата и образованието, но и на всички които се стремят за един по-демократичен и близък до гражданите модел на управление. Ако тя стане депутат ще се радват не само Българите, но и много хора във Франция и Европа, които я познават и се надяват на нея. Идеята , която тя сподели на срещата на 10ти в НДК за конвент на образованието и културата е един прекрасен проект, който трябва да бъде подкрепен в името на това да спасим нашето европейско общество от западане и варваризиране.

Какво мислите за една лява доминация е Европа? По ваше мнение как би се отразило това на развитието на културата и изкуството в Европа. Какви са вашите очаквания и надежди за това развитие?

Левите трябва да реализират мечтата за един Европейски Съюз обърнат към участието на гражданите в управлението и взимането на важни решения за бъдещето. Всички граждани, не само елита и интелектуалците, а всички в една или друга степен би трябвало да могат да се идентифицират с европейския проект, а сега това съвсем не е така. Европейците се чувстват отчуждени от управлението и каузите на ЕС. Каузи като образование и култура за всички, хранителна сигурност и екологично производство, подслон и здравеопазване за всички трябва да станат приоретет на Съюза, а не обслужването на финасовия капитализъм, който отравя и телата и духа на хората.

Снимка: Иван Стоименов