/КРОСС/ Медийния критик доц. Георги Лозанов коментира победата на Кончита Вурст на Евровизия

Тази година Евровизия успя да направи скандал, а когато той е в сферата на шоуто, винаги носи позитивен знак. Лошо са скандалите в социалния свят, в политиката, докато шоуто е за това да скандализира, да прекрачва граници, да те кара да мислиш извън стандартите.

Евровизия поначало е един вял конкурс, който не ражда големи хитове и някакси не успява да създаде голямо въодушевление в музикалната сфера. Едва ли може да се каже и за самото изпълнение на Вурст, че е голямо музикално постижение. Затова във вота за нея - един мъж с брада, перука и рокля, който очевидно има двойнствена сексуална идентичност, виждам спонтанен политически акт. Просто европейският човек имаше нужда да проговори в една ценностна перспектива и го направи чрез този вот.
Упреците са, че един хомосексуалист е избран в Евровизия и в този смисъл самата нетрадиционна сексуална ориентация се изтъква като европейска ценност. Не това обаче е европейска ценност.

Европейската ценност е човек сам да избира собствената си идентичност, а не някой друг в лицето на държава, партия, лидери. Защото тогава обществото по своя модел се превръща в казарма. Тъкмо тази сянка на обществата-казарма обаче отново се появи в кофликта в Украйна, за първи път след падането на Берлинската стена. Появи се усещането, че демократичният модел в Европа, в който ти сам да си господар на себе си, а не държавата, ти да си автор, а не някой някой друг или Путин, да ти казва какъв да бъдеш, какво да мислиш, и кое за теб да е важно и маловажно, пак се разклати. И затова е хубаво, че европеецът използва солидарността, която предлага вотът на Евровизия , за да защити либералния демократичен модел.

Неслучайно се говори, че светът отново е на прага на Студена война, чиято същност е война между тоталитарно и демократично общество. Тоталитарната власт затова е тоталитарна, защото иска да обхваща човека отвсякъде, да му диктува поведение, сексуална ориентация, как да се забавлява, какви идеали да следва. Но сексуалната идентичност е сред сферите, в които властта няма място. И ако тя иска да влезе там, значи това е тоталитарна власт.

Църквата, разбира се, има право на своите възражения срещу хомосексуализма. Тя е институция на финалната истина, на която човек може да се опира и да търси спасение. Но в модерния свят тя не може да има нещо общо с държавната политика, каквото сближаване от години тече в Русия.

Победата на Вурст има и друг аспект. През XX век имаше два зловещи тоталитарни режима. Единият от тях - фашисткият, искаше да прочисти света тъкмо от хомосексуалистите заедно с евреите, славяните и прочее. В този смисъл културни държави като Германия и Австрия носят известно чувство за изживяна вече историческа вина, която обаче е генерирала мотив и също е част от този вот.

Освиркването на близначките от Русия също е знак, че ценностният сблъсък е започнал. Вотът не е за това кой е за хомосексуализма и кой - против него. Ценностният сблъсък е за това кой е за демокрация и кой - за тоталитарна власт. Оттук нататък този конфликт ще минава през световните сцени. Първата сред тях беше тази на Евровизия.

Зарадван съм, че европейците не са разколебани в либералните ценности, макар че в кризата много ни плашат с връщането към някакви традиционни, предмодерни ценности. Видимо е, че това не се е случило. Но ако студената война, към която, за съжаление, светът пак върви, започне, поне този път ще сме от страната на добрите.

Източник: "24 часа"