/КРОСС/ Спомняте ли си висящото кафе? Преди малко повече от година една страница във Фейсбук за изключително кратко време събра вниманието на доста голяма част от българските потребители на социалната мрежа. В нея се обясняваше за т.нар. „висящо кафе", което не говореше абсолютно нищо на почти всички. Това не беше реклама на нов филм, на музикален албум или на някаква странна джаджа, на която ти виси кафето. Това не беше реклама като цяло, а кампания за популяризирането на ... добротата към онези, които живеят само чрез нея. Едно толкова просто човешко качество, което обаче някак си беше излязло от дневния ред на хората - добротата като цяло и по-конкретно - да дадеш нещо толкова просто като една чаша кафе.

Висящото кафе е благотворителна инициатива възникнала първоначално в Италия. Когато се поръча "висящо" кафе, купувачът плаща няколко кафета, но консумира по-малко. По този начин, когато в заведението влезе човек, който не може да си плати, той пита дали има някакви висящи кафета и ако има, му се дава.

В България близо стотици заведения се включиха, като ден след кафето започна и втора кампания. Официалното й име бе "Подари хляб на непознат", но стана по-популярна като "споделен хляб" или "споделена закуска".

В момента „висящи кафета" могат да бъдат намери в заведения в Австралия, Канада, Русия, Испания, Аржентина, САЩ, Великобритания, Коста Рика, Тайланд и много други.

Припомняме, че само няколко дни след като инициативата стана популярна в България тя бе широко отразена от Агенция Франс Прес.

„В България една стара италианска традиция, която търси добри души, които да купят топла напитка за онези, които се борят, за да свържат двата края, завладя страната въпреки задълбочаването на бедността", написа тогава агенцията.

Колко популярна е тази инициатива сега обаче? Заведенията все още имат стикерите за кафетата на витрините си, но колко хора продължават да го правят? Бумът на „висящите" напитки сякаш отмина, а онези, които продължават да ги даряват не правят деянията си публични. Няма и за какво.

Вчера обаче в Youtube се появи едно видео, което грабна вниманието на онези, които си спомнят за кампанията. Филмът е документален, с продължително почти 40 минути, и задълбочено представя идеята на „Висящото кафе". Главните герои във видеото са собственици на заведения у нас и във Великобритания , както и част от екип, заел се с популяризирането на кампанията у нас. Филмът е университетски проект на една българка, която учи и живее в Лондон, и е част от дипломната й работа.

„Ние обичаме да сме Facebook революционери, всяка наша битка започва и завършва в социалната мрежа. Така се получи и битката с висящото кафе." Така започна своя разказ пред оператора Валентин Николов - Ален Попович, специалист по дигитален маркетинг и един от основателите на Social Me.

Станимир Георгиев, част от екипа, развил "Висящо кафе в България" заяви от своя страна, че както винаги лошото се излага на показ, така и доброто има право да бъде споделяно.

„То е добро и заслужава да бъде видяно от хората, за да повярват те отново, че то наистина съществува." Така той описа смисъла и идеята на инициативата.

Хери Кларк пък е англичанка. Работи в заведение, което от известно време насам предлага „висящи кафета".

„Публичността на тази инициатива е положителна, въпреки спекулациите за реклама на заведенията. Самата инициатива е положителна и е доказателство за това, че много хора могат да бъде милосърдни", споделя тя.

Ники Кларк също е жител на Острова и също е горд служител на заведение, което „топли" хората в нужда.

„Не искам хората да използват тази инициатива само, за да рекламират заведенията си. Идеята й е да помага на хората. Тя не е създадена с цел да се рекламира бизнеса и да се печели от нея", категорична е Ники Кларк.

И двете са на мнение, че инициативата във Великобритания е все още успешна. За тях още по-голям успех е фактът, че освен кафе някои заведения са започнали да предлагат и храна, подобно на тези у нас.

В България обаче тя загуби своята сила и остана като блед белег в съзнанието на онези, които така върло я подкрепяха. Инициативата успя. Тя беше успешна. Тя беше повече от успешна, но тя не продължи да успява. Тя не успя да продължи във времето. Тя загуби посока и в момента виси във времето. Така както трябва да виси кафето в заведението.

Кафето може да бъде повече от кафе, ако е „висящо", защото един такъв уж дребен жест може да стопли всеки.

„Висящото кафе" е малък подарък, който можем да направим на непознат, който не може сам да си го позволи. Нека отново открием смисъла и емоцията в инициативата и я възродим, за да създадем предпоставки за повече усмивки у онези, които са забравили какво е.

Повече за "Висящото кафе в България" можете да намерите на Facebook страницата на инициативата у нас.

Документалният филм можете да видите тук.