/КРОСС/ Докато Украйна се бори с безредиците в източните си региони, една доста по-съществена битка се води под земята и се решава от количествата природен газ и милиардите, които всяка година текат по тръбопроводите от Русия към Европа.
Руският гигант "Газпром" задоволява над 30% от газовите нужди на ЕС, а повече от половината от тези количества минават през Украйна. "Южен поток" трябва да осигури по-сигурен маршрут от украинския. По него ще се транспортират към 63 млрд. куб. м газ годишно през Черно море, България, Сърбия, Унгария и Словения към Италия. Дългият 2380 км газопровод се очаква да струва 17 млрд. евро.
Проблемът е, че ЕС не е съгласен една и съща компания да експлоатира и да притежава газопровода. Русия пък твърди, че държавният "Газпром", който често е собственик и на тръбите, и на протичащия по тях газ в много източноевропейски страни, е единствената компания с право за износ на газ.
Скандалът се разрасна, след като българският парламент се опита да подкрепи "Газпром" чрез промени в Закона за енергетиката с цел да изключи газопровода по дъното на Черно море от правилата на ЕС (те минаха през парламента само на първо четене - б. р.). България е главна сцена на "бойните" действия, тъй като строителните работи стартират от България през Сърбия в рамките на следващия месец. Полагането на тръбите за морската част ще започне през есента.
ЕК предупреди България, че газопроводът трябва да отговаря на законодателството на ЕС. В противен случай ще бъдат наложени "правни санкции". София твърди, че правилата на ЕС не следва да се прилагат за малкия участък от "Южен поток" в българските териториални води. Енергийният министър Драгомир Стойнев се срещна с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, който заяви, че правилата на ЕС трябва да се прилагат към инфраструктура в териториалните води на България. Липсата на гъвкавост на ЕС по отношение на Третия енергиен пакет е пречка за "Газпром", тъй като първите доставки на газ по "Южен поток" трябва да започнат през 2015 г.
Андраш Йеней, независим газов експерт в Унгария казва: "ЕС трябва да разбере, че Унгария и регионът няма да стоплят домовете си със съмнения и приятелски потупвания по гърба. Имаме нужда от бързи мерки, за да осигурим доставки на енергия не на хартия, а "Южен поток" ще диверсифицира трасето."
По повод на кризата в Украйна Йеней смята, че "въпросът не е дали ще има прекъсване на доставките на газ и петрол, а кога ще се случи. Утре, след седмица, след месец или в началото на зимата..."
Част от неговите коментари съвпадат с тези на външния министър на България Кристиан Вигенин: "Южен поток е много важен проект за България. Не бива другите страни на ЕС да бъдат заложници, заради кризата в Украйна. Ще направим възможното за реализацията му."
Игор Елкин, директор на "Южен поток България", говори за икономическите ползи - над $ 3 млрд. инвестиции и 5000 работни места в България.
Професор Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания и член на Консултативния съвет между ЕС и Русия счита, че притеснението на България и Русия е, че ЕС може да саботира "Южен поток". Той казва: "Хората трябва да бъдат реалисти и да приемат факта, че зависимостта на Европа от руския газ няма да намалява поне през следващото десетилетие. Някои аспекти на определението "тръбопровод в морето" са неясни и не отразяват обичайните определения в ЕС.
Енергийният министър на Сърбия Зорана Михайлович коментира, че "Южен поток" е от икономическо и геостратегическо значение за страната. Очаква транзитните такси да генерират 100 млн. евро годишно.
Дрю Лайхаит от Natural Gas Europe, заявява: Украинската криза отново постави европейската енергийна сигурност в светлината на прожекторите и реалната заплаха е свръхреакцията за намаляване или изключване на руското присъствие в пазара на газ да доведе до цялостно намаляване на ролята на природния газ в бъдещия енергиен микс на Европа. И добавя: стратегията на България не е свързана само с Русия. България предприема стъпки към повишаване на сигурността и иска да стане енергиен център с различни източници на доставка.
Русия е оптимистично настроена, че може да даде тласък на проекта, независимо от размириците в Украйна. Текущите разногласия между ЕС и България трябва бързо да бъдат решени, за да се избегне забавянето на този енергиен проект. В крайна сметка никой в региона не иска нова зима без газ от Украйна. Най-вероятно след изборите за Европейски парламент на 25 май "Южен поток" ще бъде един от въпросите от изключителна важност за новата администрация на ЕС, пише "24 часа".

(Публикуваме статията на Мартин Бенкс от European business review с леки съкращения)