/КРОСС/ От предизборната кампания – клипове, срещи с граждани, плакати и пр. не успяваме да разберем за какво всъщност гласуваме. Кампанията действително е вяла и не обяснява защо трябва да гласуваме за ЕП, а е насочена повече към вътрешни проблеми, ориентирана е на национално ниво.

Това мнение изразяват редица анализатори. То бе подкрепено и от д-р Иван Начев, политолог и преподавател в СУ „Св. „Климент Охридски” и в Нов български университет, специалист по политически проблеми на интеграцията на България в Европейския съюз.

В известен смисъл, признава той, парите за кампанията са хвърлени на вятъра, но кампаниите ще продължат да играя роля независимо от всичко, защото малко или повече тези кампании повдигат въпроси, които в други ситуации ние не бихме повдигнали.

Целта на кампанията би трябвало да бъде именно какво представлява ЕП. Защото ние сме вече осма година в ЕС и много български граждани не си дават сметка и не знаят какво представлява тази институция, какво място, каква роля може да играе, с какво може да бъде полезна тя за тях, те как могат да я използват. За мен това би било една много смислена кампания, защото, първо – всички ще разберат за какво става въпрос, и второ – всички ще видят как се вземат решенията, каза в интервю за ИА КРОСС политологът Иван Начев.

Това, че не се води качествена кампания, според него не е резултат от некомпетентност от страна на политиците и техните екипи, а по-скоро от това, че те нямат интерес от нея. По две причини: че националните проблеми са по-близко до гражданите и че като цяло в ЕС не се състоя европейски дебат.

Много по-важни стават националните проблеми, отколкото европейските проблеми, обобщи европейските тенденции д-р Начев, но с уточнението, че, когато сте нова държава-членка, то тези национални проблеми трябва да вървят ръка за ръка с европейското, защото националните проблеми могат да се решат с европейски инструменти. Няма други инструменти, с които да ги решим. Нито има самостоятелен финансов ресурс, нито имаме суровинен - примерно, нефт и газ, не сме богати, нямаме дори достатъчен човешки ресурс, посочи още той.

И в този смисъл всяка една държава и всяка една партия би трябвало да търси именно разрешаване на националните си проблеми в общоевропейски контекст, допълни политологът.

Кампанията е важна от тази гледна точка – да се обясни какво се случва на избирателя и съответно избирателят действително да разбере, че той трябва да отиде да гласува, и второ – да разбере за кого да отиде да гласува, тоест да направи един правилен, рационален избор, а не емоционален избор. А рационалният избор може да го направи само тогава, когато той знае какви са механизмите на властта и какви са механизмите на европейското управление, какъвто е ЕК като част от тези механизми, коментира политологът.

На въпрос защо хората не искат да гласуват той отговаря: Първо, защото не разбират за какво отиват да гласуват. Второ, не разбират каква е ролята на тази институция. Трето, не разбират защо изобщо се случва всичко това в ЕС, тоест какво представлява европейската интеграция, кои са проблемите, които са посоките на развитие, кои са възможните решения.

А доколко е уместен в рамките на дискусията въпрос „За какво ще гласуваме на 25 май – за Европейски или за Евразийски съюз?” д-р Иван Начев коментира: „Аз мисля, че това се преекспонира, тъй като е несъвместимо членството в Европейския съюз с членството в Евразийски съюз. Тук ние не гласуваме за това, а гласуваме за бъдеще”.

Според него тази неяснота идва от една страна от това, че не се води кампания, от която гражданите да разберат какво се случва, от друга страна е резултат от политическите управления на кабинетите и на местните власти в последните седем години, откакто сме държава, членка в ЕС, тоест неясна перспектива за развитието на всеки един от нас като български граждани.

Този спор – Европейски съюз или Евразийски съюз - е нонсенс, смята политологът и той го разглежда по-скоро като отклоняване на вниманието и отново противопоставяне на българското общество. Защото тук не става въпрос за избор между Европейския съюз и Евразийския съюз, тук става въпрос точно за бъдещето развитие на България в рамките на ЕС, обяснява анализаторът.

Според него акцентът в този контекст трябва да бъде поставен другаде – възможността България, като единствената държава в ЕС, която използва кирилицата, да не „троянски кон”, както непрекъснато се налага в нашето съзнание, а мост между ЕС и всички останали държави, включително и Русия, които използват кирилицата. Тоест тя действително да играе много по-съществена роля в, образно казано, сътрудничеството на ЕС С тези държави и територии, които ползват кирилицата, защото принадлежим към едно културно пространство.

Но нито един от българските политически елити не се опитва да прави именно това – да засили ролята на България при решаването на този проблем или в целия този процес, посочва д-р Начев.

Той разкритикува управляващите от последните седем години и заради липсата на инициативност в момент на криза, защото той е убеден, че всяка кризисна ситуация се е използвала от държавите-членки, за да предоговорят някои от условията, при които са били приети или някои от условията, под които функционира тяхната интеграция, например повече пари да поискат или нещо друго, но България не е направила това. А тя би могла да използва кризата в Украйна и да каже – ето, ситуацията с Украйна е кризисна, за нас е много важно да с опазим границите и т.н., дайте да влезем, да ни приемете в този съюз, шенгенското пространство, допълва политологът.

Д-р Начев отбеляза още, че всички решения в ЕС и в тези институции се вземат на основата на консенсус и компромис, който, обаче, ние го виждаме в тези институции, пък не го виждаме вътре в България и пита: „Как може българските евродепутати да са единни в ЕП, без значение към коя политическа партия принадлежат, а в същото време тука в България те не могат да бъдат единни, за да решат основни проблеми?”

Цялото интервю с д-р Иван Начев може да прочетете тук.