/КРОСС/ Георги Пирински е зам.-шеф на БСП и кандидат за евродепутат. Интервюто с него е на Лиляна Клисурова за 24 часа.

- Г-н Пирински, българите още гледат на Европа като на нещо далечно и незасягащо всекидневните им проблеми. Как ги убеждавате, че е важно да гласуват, а не да отидат за гъби на 25 май?

- Като стане ясно, че от изборите на 25 май зависи всекидневието на всеки в България. Има една сентенция - Вие може да не се интересувате от политиката, но политиката ще се заинтересува от вас и ще ви дойде вкъщи. И ако искате това посещение да е приятно и полезно, по-добре да гласувате.

- Темата за Европа като че ли се загуби в тази кампания. Ето, и вие казвате, че е важно да се гласува, защото резултатите ще бъдат усетени и на национално ниво. Като че ли кампанията се води повече с цел оцеляване на БСП и на правителството на Орешарски?

- Не е чак толкова лошо, че се смесват европейската проблематика и българската действителност. Трябва да свикваме, че бъдещето ни е колкото българско, толкова и европейско. Дискусията трябва да бъде кой каква политика носи - не просто какви властови позиции ще заеме, а накъде ще върви страната.

По същество изборът на тези избори е между досегашната политика на десницата - бюджетни лишения и орязване на социални права, и на европейските социалисти - работни места и заплати, за да има производство и бюджетни приходи. Това са много различни отправни точки.

- Предотвратимо ли е разделянето на Европа на две скорости - инициатива на големите държави, която ще ни остави в периферията на ЕС?

- Паричната политика на еврото оформи кръг държави, които, споделяйки единна валута, търсят и решения, които да закрепят тази система. Това обаче не бива да означава, че другите държави изпадат в някаква втора категория. Стремежът за закрепване на едно ядро трябва да се съчетава с не по-малко ясна политика за общностното начало в ЕС. И за това е нужна много по-изразена кохезионна политика, отколкото сега. И утвърждаване на институциите на ЕС именно като органи, които вземат решение на общностна основа, а не под диктата на една или друга голяма страна.

- Какви стъпки ще предприемете лично като евродепутат, защото тази тема сте я поставяли нееднократно в българския парламент?

- ЕП има сериозни правомощия по Лисабонския договор, които досега не бяха използвани толкова ефективно, за парламентарен контрол върху ЕК. ПЕС като позиция винаги е защитавала политика за изравняване, за развитие на общностното начало на ЕС. И това е закономерно, защото заявката за солидарност и справедливост, която е лайтмотив на европейските социалисти, е резултат и на идеология, но и на преценка от гледна точка на интереса на ЕС и на отделните му граждани.

- България ще бъде пряко засегната от подписването на трансатлантическото споразумение, което на практика ще отмени Лисабонския договор и ще подложи под съмнение всичко, постигнато в Европа до момента. Ще се приеме ли то от новия Европарламент?

- Силно е да се твърди, че то ще отмени Лисабонския договор. Но това, което поражда много сериозни въпроси в ЕС, е, че създаването на такава всеобхватна зона за свободна търговия и свободно движение на инвестициите действително ще упражни много силен натиск върху европейската икономика и ще доведе до доминиращи позиции на американските фирми.

Затова има много активен процес на обсъждане на този проект. А на експертно равнище звучат сериозни съмнения и възражения. Съмнения доколко въобще е реализуема такава зона, защото конкурентните условия в САЩ и в Европа са много различни, вътре в Европа също са различни. Европа поначало се характеризира с една доста по-различна система на социални регулации, които биха били подложени на много сериозен натиск, в случай че бъде прието това споразумение. Така че не се очертава то да бъде реализирано в следващите 1-2 г.

Но позицията в ЕП във всички случаи ще бъде евентуални договорености да не поставят под въпрос европейския социален модел. И да не създават опасност от загуба на работни места.

- А каква е българската позиция, разговаряте ли с вицепремиера Даниела Бобева по темата?

- Позицията на българското правителство е записана в два документа, които МС внесе в края на януари в НС. Там има формулировка, че тази зона за свободна търговия ще премахне регулациите и ще създаде нови възможности за ръст на търговския обмен и че България е особено заинтересована от премахването на пречки за достъп до пазара на САЩ на селскостопанска продукция и обществени услуги. Според мен в тези записи не личи в достатъчна степен загриженост какви са рисковете от споразумението. Така че и в България предстои сериозен разговор по темата.

- БСП е против разделението на ЕС и Русия по повод кризата в Украйна - с какви аргументи ще отстоявате позицията си за неналагане на строги санкции срещу Русия?

- Дългосрочните интереси на спорещите страни фактически са много сходни. Ако говорим за природния газ - Русия има траен и сериозен интерес да продава газ в Европа, ЕС има не само траен интерес, а и жизнена необходимост да купува този газ, Украйна има интерес този газ да се транзитира спокойно през нейната територия, за да си получава таксите и да може да привлича капитали за рехабилитиране газопреносната система. Това са трайни базисни интереси, които се сблъскват с една политическа реалност, която тласка точно в обратната посока. И въпросът е дали да я оставим да се стигне до трагичен край, или да се положат максимални усилия за излизане от това противоречие, което води до човешки жертви, което е най-страшното.

Санкциите се засилват, но има и сериозна въздържаност от страни като Германия, които търсят позитивния изход. Ясно е, че в един глобализиран свят никой не може да се изолира и да налага едностранно онова, което му се иска. Въпросът е вътре в Украйна да се намери възможността да се разговаря между отделните общности по сериозен и отговорен начин.

- За какъв ресор ще се бори България в новата Еврокомисия и кой е най-подходящ за комисар?

- Имена не очаквайте да чуете от мен. Но очевидно България е заинтересована от много силна регионална, кохезионна политика, защото от нашите 6 региона 5 са от най-изостаналите в Европа. И ако ЕС е сериозен в намерението за преодоляване на различията, трябва да има комисар, на когото да му пари под краката и денонощно да е ангажиран с решаването на това предизвикателство. Това е много важен ресор, който България би трябвало да се стреми да получи.

- Лидерът на ДПС Лютви Местан вече обяви, че след изборите ще има пренаписване на програмата на правителството. Не се изключват и персонални промени в кабинета. В БСП обсъждали ли сте програмни и персонални промени?

- На 29 май кабинетът "Орешарски" навършва 1 г. и въпросът какви промени в програмата и в състава му да има е свързан с оценка на изпълненото и къде трябва да има ново внимание. Резултатите от изборите също ще имат влияние какви, доколко и кога ще бъдат направени промени, но те поначало би трябвало да произтичат не от политическата конюнктура, а от потребностите на страната от отговорно управление.

- Има ли заплаха за кабинета, ако БСП не е първа сила на изборите?

- Няма такава механична връзка. Друг е рискът при такава хипотеза, която аз смятам за граничеща с нулата като вероятност - отново да се развие един чисто разрушителен процес, за който отсега сякаш ръководството на дясната партия заявява, и то достатъчно еднозначно, че ще се търси реванш.