/КРОСС/ Адекватен ли е продуктаът на българското образователна система за нуждите на българското общество?

На този и и други въпроси, свързани с връзката на образванието с бизнеса, отговаря министърът на образованието Анелия Клисарова в ефира на програма "Христо Ботев" на Националното радио. 

Трудно е да отговоря положително, защото в отделихме образованието от бизнеса.

Това никак не е правилно, защото нашите деца когато завършат дадена образователна степен трябва да могат да се реализират в обществото. Това важи и за средното и за висшето образование. В средното вече приоритет стана т.нар. професионално образование и дуалната система, което е учене по време на работа. Това не е задължително. По-важното е, че бизнесът и работодателите ще участват в учебните програми по практика. Те ще задават темите необходими за бизнеса. Важното е, че децата ще бъдат в реална работна среда и ще могат да оценят на място дали им харесва тази професия, която практикуват. Бизнесът пък ще създаде у тях такива умения, компетентности, които са достатъчни за реализация на работното място веднага.

В последните 20 г. ние сме длъжници на професионалното образование. Европейската статистика показва, че там където професионалното образование е най-широко застъпено е най-ниска и младежката безработица. Знаете, че голяма част от децата в средното училище отпадат поради социални и икономически причини. Ако им дадем възможност да са на работа и да получават възнаграждение, ще минимализираме и социалния фактор. Това са две крачки, които трябва да направим.

Вече имаме 29 проекта, за което благодаря на гимназиите. Причината за пропуските в това отношение е, че широко отворихме вратите за университетското образование, но сменихме профила му. Така засилихме професии, които не се търсят на пазара на труда. Изпуснахме реално планирането и районирането, без които стигнахме до тук. Сега това предстои, за да се съобразим с пазара на труда.

Електронно училище

Знаете, че се осъжда и темата за електронно правителство. Заедно с това ние сме предложили преди две седмици за обсъждане в МС нашата стратегия за Информационно- комуникационните технологии/ИКТ/ на нашето министерство. Тази технология трябва да бъде съгласувана с електронното правителство и да бъде част от нея. Нашата технология стоя на сайта на министерството повече от три месеца и никой не реагира. Очакваме развой.

Грамотността е основният проблем.

Всичко започва от отношението на семейството към училището. То мотивира интерес към училището. Следва учителят-ключов фактор. С любов и сърце той трябва да предизвика доверие особено в началните класове. Следват по важност учебните програми. Те, по мнение на учителите, са претрупани като материал, а многообразието на учебници им пречи много. При сегашната обилна информация ние трябва да учим децата повече да мислят, да анализират, а не да го затрупваме с излишна информация. По задължителните предмети трябва да има един учебник, който да е валиден за всички училища в страната.

По отношение на финансовата и кадровата политика и до колко делегираните бюджети разрешават на директорите да бъдат мениджъри ще кажа, че директорът е ключовата фигура в този процес. Трудно е с делегираните бюджети, но те пък дават възможност за изява. Тук важи принципът: който си може, си може! Където директорът е и мениджър, работи с общината и родителите, успехите са гарантирани. Диференцирана ставка за ученик не може да има. Трябва да е изравнена за всички райони. Има много райони с ниско ниво на квалификация, въпреки висшето си образование.

Нужна ни е стратегия.

По оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" имахме много успешни проекти по квалификация на педагогическите кадри. Липсва ни единен регистър за квалификацията на учителите, което води до хаос, а това ни връща към началото на разговора за нуждите на пазара на труда и в училищата.

А за 24 май искам да пожелая на всички в образованието да бъдат здрави, да следват мечтите си.