/КРОСС/ Над 100 творби на великия френски скулптор Огюст Роден от сбирката на неговия музей в Париж са вече в София. Вчера те бяха пренесени в Националната художествена галерия, където на 29 май ще бъде открита първата изложба на един от създателите на импресионизма в пластичните изкуства.

Експозицията е договорена между правителствата на Франция и България, а двигател за реализацията и финансирането й е френското посолство у нас в сътрудничество с културното ни министерство. Започната при Вежди Рашидов, тя продължава под егидата на екипа на Петър Стоянович. Координатор на организацията е изкуствоведът Борис Данаилов, съветник на Стоянович.

Сред произведенията, които ще видим, е най-популярната скулптура на Роден - „Мислителят", създадена през 1888 г. Нейни варианти има от мрамор, бронз, гипс в различни мащаби, а най-импозантният се намира в двора на парижкия музей. Ние ще видим творбата, изработена от патиниран гипс. От същия материал е и друга известна скулптура, включена в елитния гастрол - „Ева" от 1886 г. През тази година Роден създава и „Целувката", вдъхновена от страстта му към Камий Клодел - негова ученичка и любима. Неин вариант също е включен в софийската изложба. Според специалистите и красивата Ева и мрачният „мислител", и емблематичната „целувка" са част от подготвителната работа на Роден по най-мащабния му проект - композицията „Портите към Ада", която така и не успява да довърши. За нея той черпи вдъхновение от „Божествена комедия" на Данте и „Цветя на злото" от Бодлер. Сега грандиозният му труд може да бъде видян в музея в Париж. А фигури от композицията са добили популярност по света като самостоятелни творби.

С най-впечатляващи размери в българската експозиция на френския майстор е „Крачещият мъж" (1877 г.) - 2,18 х 1,60 метра, също от патиниран гипс. В гостуващата сбирка ще има статуи, малки пластики, гипсови отливки, представящи различни етапи от творчеството на световноизвестния майстор.

През есента на 2012-а директорът на Музея „Роден" в Париж Катрин Шевие гостува у нас, за да се увери, че шедьоврите ще бъдат изложени в достойна за тях обстановка. Тогава тя пожела творбите на скулптора да заемат най-престижните пространства в Националната художествена галерия. Със сигурност едно от тях е балната зала в бившия дворец. Другите подробности организаторите пазят в тайна до откриването на 29 май. След няколко дни у нас трябва да пристигнат специалисти от екипа на парижкия музей, които ще се заемат с подредбата на експозицията. Очаква се това да бъде най-грандиозното събитие за сезона у нас в областта на изобразителното изкуство.

Франсоа Огюст Рене Роден идва на бял свят през 1840 г. На 14 години вече е възпитаник на училище за рисуване и математика, а след това овладява артистичния занаят при Антоан Бари, свързан с романтизма в скулптурата. Въпреки дарбата му през 1864-та отказват да го включат в Парижкия салон заради „неконвенционалния" му дебют - „Човекът със счупен нос", не го приемат и в Школата за изящни изкуства. Известно време той се труди в работилница за изработка на архитектурна украса.

Подгонен от безработицата след края на Френско-пруската война, в която участва само няколко месеца, освободен заради късогледство, Роден заминава за Брюксел. Там се изхранва с монументално-декоративни поръчки и в същото време се самообразова, изучавайки главно творчеството на Рубенс. Творби на Микеланджело, с които се запознава при пътуване в Италия, пък го вдъхновяват за скулптурата „Бронзовият век". В нея френската младеж открива точно отражение на покрусата си след поражението във войната, наричайки я „Победени"...

Признание в родината си Роден получава, след като държавата откупува две негови статуи - „Йоан Кръстител" и „Крачещият мъж", в края на 70-те години на ХIХ в. Следва поръчка от френското правителство за най-мащабната му композиция - „Портите към Ада", над която работи до края на живота си. Скандал предизвиква първото показване на неговата статуя на Балзак, поръчана и финансирана от Асоциацията на литераторите. Публиката не намира в нея визуална прилика с писателя, а мантията, с която е покрита фигурата, сравняват с халат за баня.

Обиден, Роден връща парите и прибира скулптурата в двора на дома си, където може да бъде видяна и днес. Майсторът умира през 1917 г., след като има вече световна слава и многобройни последователи. През 1900 г., когато е на 60, френското правителство му предоставя личен павилион на прочутото Световно изложение в Париж.

Както не един гений, Роден има бурен личен живот. Най-шумна и одумвана е любовта му с Камий Клодел. Майсторът я взема за своя ученичка през 1885 г. Тогава Камий е на 19, красива и лъчезарна, с искрящи сини очи и дълги до кръста разкошни коси... Той е на 45, не е достигнал апогея на славата, но най-трудните години са зад гърба му. Роден оценява дарбата на чаровницата, но пред нея е строг и взискателен. Скоро и двамата са увлечени от страстта. Казват, че от нея се ражда шедьовърът му „Целувката" - преплетени в сластна прегръдка фигури. Самата Камий пък създава шедьоври като прочутата творба „Бронзовият валс", но така и не изплува от сянката на своя покровител. Гонен от угризения към грубоватата си спътница Роз Бьоре, която е била до него в най-бедните му години, Роден отказва да се ожени за Камий. А тя, изпълнена с ревност, ярост, мъчена от депресии, не иска повече да го дели.

Шест-седем години след раздялата им през 1898-а здравето й се влошава, но от гордост Клодел не приема парите, които Роден й праща чрез приятели. Твърди, че „приписвани" на него скулптури са нейни работи, и сама унищожава много от своите творби. Накрая роднините й я вкарват в психиатрия, където прекарва цели 3 десетилетия.Умира през 1943-та, почти 60 години след като се е запознала с Роден.

На екран историята им бе пресъздадена от Жерар Депардийо и Изабел Аджани във филма „Камий Клодел", получил две номинации за „Оскар".

Музеят „Роден" в Париж приютява най-богатата в света колекция с творби на легендарния скулптор. Експозицията е разпределена в две сгради - в градското имение Бирон и във вилата на Роден в предградието Мьодон. В сбирката са 6600 скулптури и 8000 рисунки, а посетителите надхвърлят 700 000 годишно.

През 1911 г. скулпторът решава да дари на държавата всичките си произведения и колекцията си от творби на свои колеги, при условие че се открие музей с неговото име в двореца Бирон. Сградата, строена през 30-те години на XVIII век, сменяла многократно собствениците си, а в началото на ХХ век преминала във владение на държавата. Множество художници, писатели и интелектуалци наемали помещения в нея - сред тях били Анри Матис, Жан Кокто, скулпторката Клара Вестхоф, ученичка на Роден и бъдеща съпруга на Райнер Мария Рилке, любимата на Сергей Есенин - танцьорката Айседора Дънкан... Самият Роден в началото държал няколко стаи на приземния етаж за ателие, а през 1911-а станал единственият обитател на Бирон. През 1916 г. парламентът приема предложението на скулптора да създаде в двореца музей с неговите творби. Роден обаче не доживява да види откриването - той отваря врати през 1919 г., две години след неговата смърт.

Освен емблематични произведения като „Целувката", „Мислителят", „Портите на Ада", „Гражданите от Кале" в Музея „Роден" може да се видят шедьоври от неговата лична колекция, сред които произведения от Реноар, Ван Гог, Моне, Едвард Мунк. Специална зала е посветена на Камий Клодел - негова ученичка, муза и любовница.

В момента в музея тече грандиозен ремонт на стойност 7 млн. евро. Очаква се до края на годината той да отвори врати с обновени зали и нови изложбени пространства.

Творби на Огюст Роден отдавна са с български адрес. В Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ) има няколко работи на френския майстор. Оригинална отливка от прочутата му скулптурна група „Гражданите на Кале", създадена през 1884 г., е откупена още в началото на 60-те години на ХХ век, по времето, когато Николай Владов-Шмиргела е бил директор на Националната художествена галерия, спомня си Светлин Русев. Отделни фигурки от композицията също са в сбирката на НГЧИ. Особено ценен е портрет от гипс на скулптора Еме-Жюл Далу.

Светлин Русев пък притежава в своята колекция на столичната ул. „Врабча" 18 две фигурки от бронз, част от мащабния проект „Портите към Ада", върху който Роден работи до края на живота си. Много сериозна сбирка на френския майстор е собственост на български колекционер, пожелал името му да не се афишира. В първата обща експозиция „Другият музей" на родния колекционерски съюз през юни 2010 г. той участва с три работи на гениалния французин - „Мислителят", изработен от бронз, „Глава на мъж" и етюд за паметника „Гражданите на Кале".

Малки работи на Роден има и в частните сбирки на други българи, но те предпочитат да запазят анонимност.

Източник: "Преса"