/КРОСС/„Ние вече знаем за кого да гласуваме, всичко ни е обяснено - къде да влезнем, за кого да пуснем бюлетината, ама за пари не ме питай - нема да ти кажем."

Така ни посреща бременната с деветото си дете 44-годишна Виолета в своя европейски по произход дом, ама не и на вид, в ромската махала „Абисиния", която се намира насред гетото в столичния квартал „Христо Ботев". Хората там живеят в експериментални жилища за 6 000 000 долара - половината бяха кредит от Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ).

Виолета плаща по 41 лв. месечен наем за двустайното си жилище и благодари на Европата за възможността да има покрив над главата си. Тя не знае какво е това Европейски парламент, нищо че работела във Франция, твърди, като чистачка, миячка и др. „Тука си харчиме парите, които печелиме там, на Европата сме благодарни, ама ние си немаме държава. Затова не ме питай за пари и партии, всички доождат тука да ни кандардисват по избори", философски обобщава житейското си кредо самотната майка на осем деца, която още не е решила къде ще ражда деветото си чедо.
В съседния вход попадаме на младата и чаровна Анислава, която живее в блока само от една година заедно със своя съпруг. На 22 години тя

нито знае, нито е чувала за ЕП

„Ще гласувам, за когото ми каже мъжът ми Методи, той работи и знае", примирено реди 22-годишната, също бременна жена. Тя не знаеше, че живее в дом, построен от европейски организации. „Ама вижте сега на какво са превърнали блоковете, сякаш свине са живели тука. Пък може и да са живели", се чуди жената. На въпрос дали партии са им предлагали пари, за да гласуват, тя пак ни препрати към мъжа си - той знаел, ама бил на работа.

„За какво да гласуваме, ма, за глад и мизерия ли", се провиква живеещата в съседство 33-годишна Росица Цветанова. Тя е сред малкото работещи жени в блоковете в „Абисиния". Отглежда сама трите си деца и още се чуди дали да ходи до урната в квартала, или да пие кафе и да пуши цигари с приятелките си. „В Европейския парламент не знам какво е, ама комай там са големите. Благодарни сме им за покрива над главата, ама за живота не сме", е категорична Росица. Тя е убедена, че демокрацията е възможност кой както иска, така да живее.

Не така обаче мисли комшийката й, 40-годишната Емилия, която е завършила средно образование, но е безработна и непрекъснато следи в интернета за някаква, макар и почасова, работа. „Идваха тука разни партийци и казаха, че ще ни дадат по 50-100 лева. Ама аз не им ги искам. Как да си оправя живота с тези пари. Не ги вземах. Не съм наясно какво е това ЕП, ама нашите политици са много зле - всеки дърпа чергата към себе си и никой не се интересува от съдбата на нас, бедните. А аз искам хубав живот, нека Европа да ни помага.  Записах си децата в училище с английски..."

Емилия се обижда на това, че всички цигани са приравнявани под общ знаменател. „И ние сме различни като всички останали - едни са бедни, но има и заможни, някои са прости, ама има и много образовани. Мнозина цапат и мърсят, но има и други - чистници и подредени", казва тя. И допълва, че за съжаление повечето сред циганите, а и много от българите схващали демокрацията само като разгулен начин на живот.

Два дни преди вота за Европейски парламент видяхме също как ромите са поциганчили по своя екзотичен стандарт европейските си домове в „Абисиния".
Проектът за изграждане на експериментални жилища за ромските семейства започна при управлението на кмета Стефан Софиянски през 2001 г. и бе съвместна инициатива на кметството в столицата и на европейски неправителствени организации, които се грижат за правата на малцинствата.

Така в махалата, носеща древното име на Египет, бяха построени в началото с пари на данъкоплатците десетина прилични, санирани, чисто нови блока. В тях по преценка на социалните служби бяха настанени нуждаещи се граждани, разбирай основно цигани. Проектът струваше 6 000 000 долара, от които половината бяха кредит от Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ). По онова време общината трябваше да вложи средства, да изгради договореното, а чак след това представителите от Европа да дойдат, да видят, да одобрят и да платят. Така и стана.

Първоначално блоковете грееха

и ярко се открояваха на фона на порутените коптори в махалата. Бе реставрирано и училището в европейското поселище, имаше магазини, трафопост и др. Днес блоковете се рушат и вече са заприличали на обичайните ромски махали.

Очевидно голям размах циганите в „Абисиния" са постигнали пълна съсипия на един иначе добър европейски проект, част от който бе платен и с наши пари - на данъкоплатците. Някои от тях сега се чудят дали да гласуват, други приемат да го правят срещу пари. Те вероятно никога не са чували, че гражданите трябва да потвърждават демокрацията всеки ден.  

Източник: "Преса"