/КРОСС/ Абитуриентски балове. Задължително зрелище за зрелостници.

Знаете кога и как - всяка година през май със съдействието на ферментирали плодове и нишесте, синтетични субстанции и съмнителна музика. Знаете и защо - започва истинският живот, а той трябва да бъде здраво нацелен в окото с тапа от шампанско, излетяла от стъкления си затвор със скоростта на дванадесетокласник, който няма търпение да се гмурне в този дълбок басейн от секс и смях, наричан още студентски живот.

Изтръпнали от дългогодишната си лабораторна битност в експерименталната среда на българското средно образование, младите хора си подаряват няколко разгулни дни и нощи на епично парти, проектирано с амбицията да придаде значимост и триумфалност на една банална реалност - завършване на училище.

Като изключим потенциалните твърди електорални ядра на определени политически сили, почти всички пълнолетни граждани на републиката преминават сравнително успешно през мозъкомелачката на гимназии и техникуми, устремени към бъдещи академични и професионални завоевания. Но вълнението е почти разбираемо. Раздялата с училищния "лайфстайл" е сюблимно преживяване, екстремна ситуация с динамична и динамитна природа, която поставя турбулентното начало на един драматичен, мъчителен преход към света на възрастните. Ала преди болката трябва да има удоволствие. Ежегодната екстраваганца - бляскаво брандирана като бал - e противоречив символ на съзряването.

В някои по-примитивни култури порастването е мислено през кодовете на страданието. Младите момчета стават мъже, след като преминат различни свирепи изпитания, за да тестват техния праг към физическа болка. А момичетата стават жени чак когато окончателно се научат на подчинение и осъзнаят ролята си на биологични фабрики за наследници на своите притежатели. Слава на социалния прогрес, в модерната цивилизация израстването е хедонистичен ритуал, който е запазил езическата си текстура, но вече съществува в радикално различен консуматорски контекст. 
Метаморфозата на абитуриентите е изключително интересна за наблюдение. За един специален, макар и кратък, отрязък от време средностатистическият хлапак има възможността да изглежда като странен хибрид между Тони Корлеоне и силов балкански капиталист, а младите дами смело стъпват в 15-сантиметровите платформи на попфолк Пепеляшки... Гуляят сам по себе си може да бъде много красиво и плодотворно отклонение от скуката на рамкираното ежедневие. Но цялата тази младежка култура на забавление, която се изплисква по време на баловете, носи печата на посредствеността и конформизма. Средностатистическият бал с цялата си парвенюшка наглост и наивност представлява цветен празник на абортираното въображение и кастрираната креативност. Почти всички абитуриенти сякаш завършват един и същи клас, в който 12 години всеки ден са имали шест часа по теория и практика на уеднаквяването. Кой може да понесе толкова много анти интелектуален ексхибиционизъм, "гордост на идиота" и ориенталски натюрел, компресирани само в няколко дни от месец май... Явно всички ние. Изглежда сме се адаптирали към шокиращата сеизмична активност от чалга и пробити клаксони, цветни балони и това проклето броене до 12. Сериозно, това с крещенето на "1, 2, 3..." и нататък май ще се окаже основен фактор за икономическото и културното изоставане на страната. Уважаеми зрелостници, разбирам, че искате да демонстрирате базови математически познания в нетрезво състояние, но цикличността, с която го правите, ни навежда на мисълта, че предсказвате броя на часовете, които ще прекарвате по време на смяна във верига за бързо хранене.

Тази година обаче вулканът на абитуриентските забавления почти беше заглушен от една дори по-шумна и досадна кампания. Направени бяха още по-болезнени музикални избори за развличане на тълпа. Връзката между двете събития ще стане ясна тепърва. 
Има нещо брутално тъжно в обстоятелството, че всяка следваща реколта зрелостници по традиция е разглеждана като евтин работен ресурс за страната и отвъд. Защото една солидна част от младите ще спрат да слушат шльокавица и ще се смеят на избора си за дрескод от "съдбовната" вечер, но възможностите пред тях ще продължават да бъдат ограничени като музикалния избор от нощта на бала. Критична маса от абитуриентите може би ще разбере, че махмурлукът от една приказна пиянска вечер може да продължи с години. Нископлатена работа, некачествено, но за сметка на това потънало в корупция висше образование и перспективата за редовна злоупотреба със съмнителни домашни гроздови и сливови експерименти вместо прекалено скъпия марков малц... Облаците на хоризонта се сгъстяват. А може би след климатичния катаклизъм на съзряването в токсична среда "бъдещето на България" най-после ще се измъкне от онази проклета "къща на изгряващото слънце".

Автор: Владислав Апостолов, "Труд"