/КРОСС/ Наше морално задължение е да гласуваме за тази Европа, която обитаваме. Колкото и банално да звучи, тя ни осигурява живот в мир, свобода и сигурност, пише в коментара си Александър Кудашев, главен редактор на Дойче Веле.

Лесно е да се напише коментар срещу Европа, срещу Европейския съюз, срещу еврократите, срещу „ония там в Брюксел". Относително лесно е и да се предскаже как ще завършат евроизборите. Отляво и най-вече отдясно в Европарламента ще нахлуят партии, които са настроени критично към ЕС, които отхвърлят Обединена Европа и еврото. Такива политически сили има във Франция и Великобритания, в Холандия и Италия, в Дания и Гърция, в Унгария, Словакия, Финландия и други държави от Евросъюза. Избирателите, които залагат на протестния вот, накрая ще се чувстват победители. Почти сигурно е също така, че избирателната активност ще е ниска, навярно под 50%.

Европейците вече не се интересуват от Европа, от ЕС и европейската демокрация. Накъдето и да погледнеш, все се натъкваш на хористите от един нов хор, който в самия център на политическото пространство припява една нова песен: Европа ни трябва за големите дела, а за малките и най-малките (които обаче във всекидневието често са най-важни) и занапред ще се грижи добрата стара национална държава. Вече никой не говори за „повече Европа", дори на фона на украинската криза. Никой - освен най-големите идеалисти.

Душата на Европа

А Европа - независимо от престараването си с разпоредбите и независимо от външнополитическата си тромавост, достигаща понякога до безпомощност - независимо от всичко това Европа е велика мечта. Европа има душа, има културна, социална и историческа идентичност. Европа - това е континентът на Шекспир, на Ел Греко, на Платон, на Гьоте, на Рубенс и Да Винчи. Европа - това е континентът на Нютън, Галилей, Коперник, Русо и Кант. Европа - това е континентът на Бетовен, Моцарт и Верди. Европа притежава обща културна душа, която побира целия континент.

Европа има общ исторически опит. В продължение на столетия на този континент са се водили войни. Тази година отбелязваме годишнините от две касапници, които ни карат да потръпваме - 100 години от пламването на Първата световна и 75 години от избухването на Втората световна война. Европа - това е континентът, където англичани и французи са воювали в продължение на цели 100 години, а германците и до днес помнят травмата от Трийсетгодишната война и душевното опустошение, останало след нея. Европа - това е континентът, където прибалтийците и поляците многократно са ставали жертва на окупации и подялба. А днес? Вече повече от 60 години почти в цяла Европа цари мир. Евросъюзът е силата, която пази този мир. Вярно, понякога не успява съвсем да го опази. И все пак: ако по цял свят миролюбието можеше да се наложи в степента, в която се е наложило в Европа, нашата планета щеше да бъде съвсем близо до мечтания вечен мир.

Европа ни дава всичко това

Европа - това е и едно специфично отношение към живота, „a european way of life". Европа обича свободата без граници, залага на икономическия успех и въпреки кризата се радва на забележителна социална сигурност. Европа е континент, където няма гранични бариери и мита. Континент, който мисли за екологическите и социалните стандарти. Континент, който критично преосмисля миналото си. Континент, където правовата държава е на голяма почит. Континент, който разбира и приема различията между отделните страни на своята територия - различия в политическия стил, в манталитета, в обществата. В Европа човек може да живее като англичанин или холандец и да се чувства такъв, но въпреки това да бъде и европеец.

В Европа човек може да живее свободно, в мир и сигурност. И тъкмо поради това е важно да гласуваме за тази Европа. В нея избирателното право е нещо като емоционално и морално задължение. А след това човек пак може да вземе на мушка „ония там в Брюксел". И то с пълно основание.

Източник: dw.de