Цвета Кирилова: Избирателна активност в Европа е унищожително ниска
Секция: Интервюта
26 Май 2014 10:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Цвета Кирилова: Избирателна активност в Европа е унищожително ниска

/КРОСС/ Един нормален вече ден, след истерията по Евроизборите и край на изскачащите незнайни и знайни глави под път и над път от плакати, брошури, винили, бордове, банери, телевизионна, печатна, радио и интернет реклама. Резултатът от Евроизбори 2014 е един.

Унищожително ниска избирателна активност в Европа. Тенденцията е като ураганен вятър, който не подмина и България. Тези избори регистрираха явлението на изчезващия от недоверие към политиката глас не само на европееца, но и на нашенеца. Камбаната вече бие много силно. А изводът е - няма чуваемост! Политиците не чуват проблемите на избирателите в Европа. Разрив в отношенията. Балони от обещания и все повече излъгани надежди на хората. Икономическата криза постави на колене не една-две държави в света. Тези, които имаха добра и стабилна икономика, ударът ги разтърси като земетресение от 4-та степен по Рихтер. Други като България не влязоха в Голямата депресия повторно, защото изобщо не е излизала оттам и трусът от 8 още си въздейства, както на джоба, така и в главата на гражданите. Гърците бяха миропомазани с огромен паричен подарък за стабилизиране. От началото на кризата нашата съседка получи 240 милиарда евро!!! финансова подкрепа по две спасителни програми от Международния валутен фонд и еврозоната от 2010 г. насам в замяна на съкращаване на разходи и осъществяване на реформи.

Едно е сигурно. Нито един от българските евродепутати и политици не поставиха ребром този важен за страната ни въпрос за спасителен план за България на най-високо равнище! Никой не тропна по евромасата на изобилието и не каза, че е издевателство и неравноправие за едни да има, а за други да няма. Просто не съществува национално отговорно мислене у нито един парашутист, изпратен от нас в Европа дори и срещу сладката заплата от 16 000 евро месечно. Страхливи, безотговорни и изпълняващи необмислени механични решения, без да си задават въпроса, защо? И как това се отразява върху живота и джоба на българина? А той, българинът, сякаш е спрял в отчаянието си и да изисква. Приел е съдбата си, нищо, че дори с малкото си джобни покриваше присъствието на бездействието на българските евродепутати там.

Плашещо. Все по-растяща и набъбваща като ядрената гъба над Хирошима е европейската администрация. Многочислена бюрокрация, която трябва да отглеждат народите на всички страни-членки и то трезво, и с всичкия си. Колосални средства членски внос и унищожителни за българската икономика пропуснати в момента шансове в усвояването на европейски средства. Но Европа не се интересува от това дали някой, който си плаща вечерята, ще си консумира яденето на масата. За нея важно е порядъчно, като всеки друг участник в съюза, да си заплатим дължимото за членството. Най-малката загуба е членският внос, който е 1% от брутния вътрешен продукт или около 600 милиона лева годишно. За седем години това прави над 4 милиарда лева. По официалния обменен курс 4 милиарда лева са 2 милиарда евро, но по паритетна стойност, поради много по-ниското равнище на цените в България, те са равностойни на около 6 милиарда евро. За разлика от еврофондовете, членският внос се плаща веднага в началото на всяка година в брой, така че вече са платени около 4 милиарда лева. Дори само вноските на България в бюджета на ЕС, ако бъдат използвани правилно, ще има по-голяма полза за развитие на икономиката, отколкото от всичките средства от еврофондовете. Това показва простата сметка. И през новия програмен период 2014-2020 г. България ще получи най-малко пари по еврофондовете от всички страни-членки на ЕС. Главният и съществен проблем обаче е още в необузданите напъни на нашите преговарящи в лицето на Меглена Кунева още преди членството. Преговори между България и Европейската комисия в истинския смисъл на думата нямаше. Европейската комисия диктуваше своите условия, а българската страна се съгласяваше с всичко, като дама без самочувствие, и без да знае цената си. Това по-скоро приличаше на безусловна капитулация на победена държава, отколкото на преговори между партньори.

Но да се върна към началото.

Победителят след тези избори е един и той е почетният лидер на ДПС Ахмед Доган. Той показа, че за него политиката е висш пилотаж с унищожително умни ходове на шахматната дъска. Изборите бяха завладени с изключителен ход, а именно не с една, с цели две политически сили. И двете щурмуват Европа със свои евродепутати, нищо че Турция е извън ЕС. Мястото на изплашилата Европа - „Атака", вече се заема от ББЦ, а самият Николай Бареков измества от политическия небосклон Волен Сидеров. Вероятно завинаги. Резултатът на БСП е повече от катастрофален. Той подсказва, че незабавно трябва да си посипят главите с пепелта на срама и да последва колективна оставка. Нужно е Мая Манолова да развее байрака на поражението, с който да предводи процесията на прегазените към края на общата им политическа кариера. ГЕРБ и този път ги удари в земята.

Въпросът е обаче с гласовете на кои избиратели. Темата на деня е в ниската избирателна активност и защо интелигентните, и умните хора в България спряха да се интересуват от политиката. За останалите, явили се на изборите - хората са казали - „или добро или нищо". Е от мен едно - нищо