/КРОСС/ Академик Светлин Русев, бивш председател на СБХ и бивш депутат 

- Акад. Русев, очаквахме резултатите от евроизборите да дадат посоката за политическия път на България. По-ясна ли стана картината, или ще продължим да се лутаме в нашенския лабиринт? Защо претърпелите поражение политически лидери у нас никога не посягат към оставката като към инструмент на честта? Защо отново никой не иска да поеме отговорност за провала си - Станишев се ослушва, Сидеров се скри, Първанов ще се допитва до съпартийците си?
- Непосредствено преди 24 май в кратка бележка в друг вестник си позволих да кажа, че има нещо кощунствено на този свят ден - 24 май (предизборен ден на размисъл!), националната ни енергия, мисъл, воля и чувства да обслужват безумията на един обречен и безизходен избор. Изборите само го доказаха. Лично аз нищо не очаквах от тези избори и никога българският избирател не е бил толкова затруднен в своя път - дори и в избора на "по-малкото зло". Оказа се, че няма и "по-малко зло"! Картината не стана по-ясна за съжаление и за парламентарните избори. 
Единствено по-ясно стана, за кой ли път, че БСП е напълно безпомощна и в оценката на собственото си поведение, и в липсата на реална представа - какво става в държавата и какви са настроенията и нуждите на хората. Популистките приказки и заиграване с пенсионерите, агресивната политика, която всички политически сили прилагат за "предишния виновен", не носи никакъв реален резултат. Послушният Висш партиен съвет, избран от един административно овладян конгрес (демократично!), си въобразява, че може да разполага и да дирижира съдбата на държавата. Навън трещи и гърми от безумията на свои и чужди и трябва онова малко момче от Андерсеновата приказка да дойде и да каже, че "царят е гол".
Вижте състава на целия тъй наречен политически елит, с много малко изключения - кой откъде идва, къде и в какво се е доказал на професионално и национално равнище. Колко аргументи на страха се извадиха дори и за частичен мажоритарен вот! И когато с минималните възможности на преференциален вот едно момче измести своя лидер, настана пълна паника - "коректно било да се откаже". Защо?! При подредена листа е ясно - тези, които лидерът е посочил - те са. С един или двама по-малко, но и при загубата нашите йерархично подредени са пак във властта.
Още при предишните избори си позволих да кажа за Станишев, че само един лидер без достойнство се държи като удавник за властта. Разбира се, от такива като мен "бълха го хапе"! Да, но със самодоволното и арогантно-възпитано политическо поведение повлече всички. Колко избори още трябва да загуби, колко възможности още трябва да проиграе, за да се разбере, че "царят е гол" и като слепец води към пропастта и тези, които бяха с него. Преди няколко дни дори преданият на БСП каузата Писарев попита - къде е някогашната интелигенция, която подкрепяше илюзорните надежди за промяна? Някой някъде да я е потърсил и попитал какво мисли? Само един Стефан Данаилов не може да спаси всички давещи се... Забравете честта и достойнството в българския политически живот. Това е кауза за наивници, не за политици и държавници!

- БСП отново е на кръстопът, но като че ли никога такава голяма част от симпатизантите  не са били толкова отвратени и възмутени от лидерите си, както го показаха с отказа си да гласуват. Има ли опасност соцпартията да повтори участта на СДС?

- Вие до голяма степен отговорихте на въпроса си. Отвращението и разочарованието е пълно! Дали ще повтори участта на СДС, или ще се превърне в някакъв самодоволен политически клуб с носталгия за една непрочетена и неразбрана напълно история, не знам! Но ако цялостно не се събудят и осъзнаят като манталитет и като поведение, че властта не е за техния политически и житейски комфорт, а за спасение (вече сме на този етап) на държавата - времето и животът ще ги изхвърлят. И няма да ги спасят грешките и провалите на всички предишни управления, взети заедно.

- Няколко пъти сте казвали: "Пред днешна България съм безпомощен." Вие, който сте преживели смяната на толкова политически курсове и управления, не би ли трябвало да имате някаква надежда?

- Като реалист би трябвало да кажа: "Надежда всяка тука оставете!" Но като човек, свикнал да живее с илюзии, се надявам поне частично да се сбъднат. И проблемът е не само във вечното разделение в различните му форми - социална, национална, верска и т.н., но преди всичко в насаждането на злоба и омраза от върховете на държавното и политическото ръководство до училищната и детската агресия, която непрекъснато е зомбирана от всички съвременни форми на внушение. За какво възпитание можем да говорим, когато в парламента се ругаят като каруцари, когато от 70-80 телевизионни канала 90% са насилие и жестокост!? Значението и стойността на човешкия живот вече нищо не струва, за нищо могат да те претрепят! Ако не осъзнаем, че омразата, с която живеем, е и личностно, и национално самоубийство - и Ноев ковчег няма да ни спаси!

- Това, че подготвяте поредната си изложба, означава ли, че изкуството е територията, където човек намира спасение. Може ли да се каже, че духовността на съвременния българин - тук и по света, е неизтребима, че в нея е спасението ни като нация? 

- Като човек, вярващ в силата и мощта на духовната енергия, а изкуството във всичките му форми живее на тази територия, вярвам в неговата облагородяваща, спасителна, човешка и национална мисия. Колкото и наивно да звучи, вярата, разбрана в най-широкия духовен, професионален, верски и човешки смисъл, е пространство на спасението. Давам си сметка колко абстрактно звучи всичко това и заедно с това всичко, което човечеството е създало и с което е оцеляло, е рожба на неуловимата и необяснима духовна енергия на светлината.

- Как ще отговорите на твърденията на епископ Тихон, председател на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, че пречите за решаването на въпроса за собствеността на "Св. Ал. Невски"?

- Има нещо дълбоко манипулативно и необяснимо във въпроса, който водещият на интервюто в "Гласове" Явор Дачков задава на уважаемия епископ Тихон: "Продължават ли споровете ви с художника Светлин Русев за криптата на храма?"
И отговорът на епископ Тихон: "Г-н Светлин Русев е тежко заинтересован от цялата тази работа по простата причина, че неговата дъщеря е уредничка на криптата долу." Макар и да съм на възраст, склерозата все още не ме е налегнала - не си спомням някъде и с някого да съм водил какъвто и за каквото и да е спор с епископ Тихон. Ще бъда благодарен и на него, и на водещия, ако ме запознаят с тази "полемика" - къде и кога?! Нямам честта да познавам епископ Тихон - единствено по възторзите на дъщеря ми, която като православно вярваща (за разлика от заблудения си баща) е изразявала почитта си към него. Предполагам, че и епископ Тихон ни най-малко не ме познава, иначе не би смъкнал разговора до тази груба констатация за моята тежка заинтересованост. Ако трябва да водя, и тя се налага, полемика за съхраняването на криптата, епископ Тихон може да бъде сигурен, че няма да я водя с него, а с нашето безумно законодателство, с което често се разминаваме, с отговорността на държавата, с институциите, които решават този или онзи проблем. Каквото и да е мнението на уважаемия епископ Тихон, каквото и да е мнението на Светия синод, моят евентуален опонент може да бъде само държавата. На основата на един несъществуващ, измислен спор епископ Тихон развива позицията си за бъдещето на криптата и иконите в криптата, за някаква давност, за състоянието и поддръжката на храма, и т.н., и т.н. Нямам желание да влизам нито във фактологически, още по-малко в канонични спорове покрай главната му анатема срещу Музея на българската икона, но има подмятания, които заради самия него и за да не изпада в подобно заблуждение, не мога да отмина. На въпроса на Явор Дачков "Вие искате ли да си вземете иконите от крипата, те чия собственост се водят?"  отговорът на стопанина на храма е: "Сега нали се чудят с какво да попълнят този "Лувър" - нека да вземат иконите от криптата. Защото ние по давност не можем да си ги върнем, нека отидат там да си ги гледат." Малко ми е необяснимо защо епископ Тихон в гнева си навлиза в материя, която не познава. Аз съм в комисия за изработването на концепция на тъй наречения Лувър. За сведение на несведущите - не се чудим с какво да го напълним, а как от огромния фонд на Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство да включим част от най-стойностните произведения.

- И все пак с какво ще "напълните" "Лувъра"? 

- "Този Лувър" може с избрани произведения да се напълни - и само с произведения от Националната галерия, и само с произведения от Галерията за чуждестранно изкуство. Това трябва да е известно на всички спекуланти на тази тема. Ако има нещо да се чудим, това са подобни непрофесионални подмятания, дори и когато са от висока камбанария. При малко повече информация епископ Тихон не би говорил за някаква давност за собственост. Основната част от иконите в криптата са дошли от Археологическия музей с пълна документация. Основните и най-важни икони на Църковния музей си ги прибраха. Но тъй като епископ Тихон великодушно ги засили в бъдещия музей, си позволявам малко отклонение, което бих споделил, ако сме имали някога някаква полемика. Голяма част от иконите по света имат втори живот в различни музеи и колекции. Дали ще е в дом, както са били много от домашните икони, дали ще е в музей, иконата извън каноничното си предназначение не е "декласирана като рисунка на тоя или оня" (епископ Тихон.)! Тя носи своята святост, чистота, енергия и молитва на вярващите. И благодарение на иконите криптата е не само архитектура, а свято място, в което живее вярата, молитвата, болката и надеждата, заедно с красотата и експресията на художественото внушение. Дали Църквата ще се лиши от този храм и дали държавата ще го позволи, е въпрос преди всичко на духовна култура, а нейното пространство е извън собствеността на една или друга институция. И все пак за мен остава открит въпросът - кога, къде и под каква форма сме имали спор, подчертавам - с уважаемия епископ Тихон?! Ако някой си е избърсал с мен страха и неудобството пред него, бих го разбрал, бих го разбрал и него, ако е имал нужда от опонент да сподели гнева си, но ако знаех, бих го улеснил в полемичната си анатема.

- Кое е най-ценното, което сте запазили от общуването си с Ванга? Опитвали ли сте се да разберете от нея какъв е смисълът от присъствието ни тук, на Земята?

- Човешко присъствие в най-широк смисъл. В пространството и времето няма вчера, днес и утре - вселената, светът е единен и цялостен. Светът е тук и светът отвъд е част от самите нас - от пътя на душата и делата ни. Раждането и смъртта не са началото и краят, а движение на душите по Пътя. Осмисляне и извисяване по Пътя! Разбира се, всичко това Ванга го беше приземила до греховното ни поведение, с грижа за физическото ни духовно изцеление.

Интервю на в. "Труд"