/КРОСС/ Kризата със столичния спешен център, която заплашва да остави 2-милионен град без линейки, е предизвестена и очаквана. Тя е резултат от над 20-годишната престъпна небрежност на управляващите от всякакъв цвят към сектора "Спешна помощ". За всяка партия бе по-лесно да си затваря очите и да реже бюджета, вместо да осигури работеща система.

Не че е трудно, все пак София е малък за световните мащаби град - и като територия, и като население. Просто спешната помощ не е интересна.

Няма апетитни

търгове

по Закона за обществените поръчки, не се купуват лекарства, апаратура и медицински изделия за стотици милиони, няма дори клинични пътеки. Здравният министър проф. Радослав Гайдарски по време на мандата си дори прие тържествено дарение на линейки от Китай. Днес сме отворени за помощ от Афганистан, Северна Корея и Бурунди. И то спешно, защото столичният спешен център разполага само с 57 "годни линейки" по определението на здравното министерство. Това обаче не значи 57 екипа, защото средно за денонощие спешната помощ работи с 11 до 15 екипа, а трябват поне 50. Държавата е отпуснала 189 щата за лекари, а са заети 90. От тях пък 25 са без специалност, което било нарушение на медицинския стандарт по спешна медицина. Иначе стандарт има, но това не помогна на 40-годишната Елизабет Димитрова. Тя припадна след тържество и почина, докато чака линейка. Десетки са случаите като нейния, обаче колко точно - държавата не знае, защото няма такава статистика. Точно липсата на стриктна статистика и регистри в медицината позволява на управляващите да бездействат и да замитат проблемите, а решенията да се вземат на парче и почти винаги в полза на някое лоби. Напрежението се трупа, докато избухне и тогава се задейства изпитаната в последните няколко години схема - виновни са лекарите и медиите. Насъскват се едни срещу други и

истински

отговорният

остава удобно

скрит,

докато отмине бурята.

Очевидно истината в случая е друга: София е единствената европейска столица, в която практически липсва спешна помощ. Щом нямаш линейка до 10-ата минута, а пристига за 40, и то без базово оборудване за реанимация, значи нямаш нищо. А представяте ли си какво би станало, ако тази разбита и мизерстваща система трябва да поеме последствията от земетресение, наводнение, голяма епидемия, терористична атака? Ако стане нещо по-сериозно днес,

първо ще минат

поне 20 минути в

хаос на тел. 112 След това София ще "хвърли" 11 (единадесет, и то средно за 24 часа) дежурни лекари с голи ръце. Ще започнат да събират екипите, които почиват след нощно дежурство, да координират болниците, а през това време... Докато се молим Господ все да е българин, трябва и да направим нещо, защото всеки в един момент става пациент. Спешната помощ трябва да заеме истинското си място в дневния ред на управляващите и всеки от нас е длъжен да го изиска.

Най-простото решение е на една ръка разстояние. Румъния е пример за успешен модел на спешна помощ и неговият идеолог д-р Раед Арафат бе поканен у нас в края на миналата година. Представи системата и публично, и на среща със здравния министър. Толкова ли е трудно да се вземат приложимите у нас добри практики, след като вече са се доказали? Да, вярно, че д-р Арафат уточни цената на реформата в спешната помощ - 35 млн. евро е струвала на Румъния.

Готова ли е

България да

инвестира толкова

в спасяването на

човешки живот?

Най-важното в спешната помощ е бързината, защото при опасност за живота реанимацията трябва да започне възможно най-скоро. В София въпреки трафика и задръстванията това няма да е толкова трудно, защото разстоянията не са големи. Трябват подготвени и мотивирани кадри и добро оборудване.

Докато някой реши да вземе опит за логистиката от Румъния, може и без чужда помощ да се реши кадровият въпрос. Първата стъпка е в ход - наесен най-после тръгва първият випуск парамедици и лекарски асистенти за спешната помощ по програма, одобрена от министерството на образованието. Ясно е, че спешната помощ ще мине в ръцете на такива кадри, както е в целия цивилизован свят. До реалното им включване в работата обаче ще минат 3 г. Какво може да се направи през това време?

Държавата може да реши поне частично проблема с дефицита на кадри за "Бърза помощ", като отвори системата за млади лекари. Може да се предложи на специализантите да дават дежурства в спешните центрове срещу добро заплащане. Не всеки ще се съгласи заради тежката работа, но ще отидат най-сърцатите и мотивираните. Те ще получават квалификация, заплащане, с което да си помагат за издръжка, трудов стаж и осигуровки. Работата в спешната помощ трябва да им дава предимства в специализацията - например намален срок за обучение. Пациентите ще получат енергични, съвестни, свикнали на бързина, четящи млади хора, които със сигурност са "в час" със съвременната медицина. Обвързването на специализациите с работа в спешната помощ чрез всички възможни практики и стимули ще бъде полезно и за лекарите, и за болните. Такава връзка е имало, преди да започне - с престъпно действие или бездействие, разрухата на "Бърза помощ".

По същия начин спешната помощ може да се отвори и за медицинските практики и центрове от извънболничната помощ, които и сега поемат неотложните случаи на повечето лични лекари. Може да се включат и частните болници, които имат структури за спешна помощ. Такива идеи вече има и екипът на здравното министерство трябва да бъде подкрепен за реализацията им.

Сегашните работещи в спешната помощ пък трябва да бъдат защитени и запазени с достойни за тежката им работа доходи.

Заплата от 2500

лв. е първата

стъпка,

която държавата може и трябва да предприеме веднага. Те се нуждаят и от обучения и от въвеждане на модерни методи в медицинската практика, каквито им бяха отказвани години наред. В крайна сметка линейки с дефибрилатори и ЕКГ апарати може да се купят още до края на годината, но знае ли някой колко от работещите в „Бърза помощ" могат да работят с тях? Държавата тези дни призна, че не знае и че ще въвежда атестация за всеки лекар по веднъж на 2 г.

Успоредно с това управляващите здравеопазването трябва най-после да въведат алгоритми за работа в спешната помощ и да разграничат неотложна от спешна помощ. В момента всеки е спешен, а анализ на общинското здравеопазване показва, че 1/3 от повикванията в София всъщност не са за спешна помощ. Ако не се въведе ред и не се запишат задълженията на спешните екипи и това да се обяви публично, бюджетът никога няма да стига, а безотговорните ще продължат да викат линейка за мерене на кръвно.

Въпросът с финансирането е най-тежък и изисква решение на най-високите управленски нива в държавата. Докато спорим кой е спешен и кой не, нека не забравяме, че спешната помощ е единствената достъпна медицинска услуга за хората без здравни осигуровки. При над 1,5 млн. неосигурени е ясно, че пациентите са много и трябва да се търси генерално решение.

Коментар на  Анна Ботинова, "24 часа"