Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
/КРОСС/ Западната пропаганда, отразяваща събитията в Украйна, има две основни цели. Първата е да скрие, да отвлече вниманието от ролята, която Вашингтон изигра за свалянето на демократично избраното украинско правителство. А втората - да демонизира Русия.
Източник: „OpEdNews.com", САЩ
Истината е известна, но тя не е нужна на западните електронни и печатни медии. Прехващането на телефонния разговор между заместник-държавния секретар Виктория Нуланд и американския посланик в Украйна Джефри Пайет показва как двама заговорници обсъждат коя от вашингтонските марионетки да направят „наш човек" в новото кукленско правителство. Друг прехванат телефонен разговор - между естонския министър на външните работи Урмас Пает и шефа на външнополитическото ведомство на Евросъюза Кетрин Аштън говори за подозренията им, че снайперският огън по хората от двете страни на протеста е открит от онези участници в конфликта, които са подкрепяни от Вашингтон.
Когато през 2004 г. Вашингтон организира оранжевата революция, а тя не можа да хвърли Украйна в прегръдките на Запада, САЩ, според Виктория Нуланд през следващите десет години са вложили в Украйна 5 млрд. долара. Тези пари са били за политици, подготвяни от Вашингтон, както и за неправителствени организации, занимаващи се с вапросите на образованието, борбата за демокрация и правозащитна дейност, а на практика играещи ролята на пета колона на Вашингтон.
Когато президентът Янукович, оценявайки плюсовете и минусите на поканата за присъединяване към ЕС, я отхвърли, Вашингтон вкара в бой своите добре финансирани неправителствени организации. В Киев започнаха протести, участниците в които искаха от Янукович да промени своето решение. Това бяха мирни протести, но скоро на улиците се появиха ултранационалисти и неонацисти - тогава започна насилието. Исканията на протестиращите се промениха. Сега те настояваха не за членство в ЕС, а за сваляне на Янукович и неговото правителство.
Настъпи политически хаос. Вашингтон постави на власт марионетно правителство, като го представи като бореща се с корупцията демократична сила. Но ултранационалистите и неонацистите от „Десен сектор" започнаха да сплашват и членовете на марионетното правителство, създадено от Вашингтон. Реагирайки на заплахите, марионетките на Вашингтон започнаха да отправят заплахи по адрес на рускоезичното население на Украйна.
Някои области на юг и на изток в страната са бивши руски територии, които съветски лидери са включили в състава на Украйна. Ленин присъединява към Украйна руски територии в първите години на Съветския съюз, а през 1954 г. Хрушчов й предава Крим. Хората от тези области, разтревожени от унищожаването на съветските военни мемориали, издигнати в чест на освобождението на Украйна от Червената армия, от отмяната на руския език като официален, както и от нападенията над рускоезичното население в Украйна, започнаха протести. Крим гласува за независимост и се обърна с молба за присъединяване към Русия. Същото направиха и Донецка и Луганска област.
Вашингтон, неговите марионетки от ЕС и западните медии отричат, че гласуването в Крим, Донецк и Луганск е искрено и спонтанно. Вашингтон дори твърди, че референдумът е организиран от руското правителство с помощта на подкупи, заплахи и принуда, че Русия е осъществила акт на нахлуване и анексия в Крим.
Това е нагла лъжа и чуждестранните наблюдатели знаят много добре това. Те обаче нямат право на глас, доколкото западните медии принадлежат на вашингтонското Министерство на пропагандата. Дори някога гордата Би Би Си лъже в интерес на Вашингтон.
САЩ преуспяха в своите обяснения на украинската криза, като взеха тази дейност под своя твърд контрол. Той лепна етикети „терористи" на хората в Крим, Донецк и Луганск. За разлика от тях украинските неонацисти бяха издигнати в ранг „членове на демократичната коалиция". Още повече поразява фактът, че неонацистите са наричани „освободители" на протестиращите области от „терористи" в украинските медии. Явно русофобските неонацистки бойци стават армия на подчиненото на Вашингтон марионетно правителство, тъй като много подразделения на украинските въоръжени сили не желаят да стрелят по мирните протестиращи.
Сега пред нас стои въпросът как ще действа в тази игра руският ръководител президентът Путин. Западните медии се възползваха от неговите колебания и съмнения по повод приемането на Донецка и Луганска област в състава на Русия и заявиха, че той е слаб и изплашен. Вътре в Русия от това се възползваха финансираните от Вашингтон неправителствени организации и руските националисти.
Путин разбира това, но той разбира също така, че Вашингтон много иска да намери потвърждение на онзи дяволски портрет на руския президент, нарисуван от САЩ. Ако Путин би се съгласил с молбите на Донецк и Луганск за приемане в състава на Русия, Вашингтон щеше отново да започне да повтаря декларациите си за руско нахлуване и анексия. Най-вероятно Путин не е слаб и изплашен, но по много сериозни причини не желае да дава на Вашингтон нови възможности за пропаганда в Европа.
Вашингтон настоява за санкции срещу Русия, но се натъква на препятствие в лицето на Германия. Канцлерът Ангела Меркел е също вашингтонски васал, но министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер и немската промишленост обаче не приветстват санкциите. Освен това Германия зависи от доставките на природен газ от Русия, хиляди немски компании развиват бизнес в тази страна и икономическите отношения от този род дават на немците няколкостотин хиляди работни места. Бившите канцлери Хелмут Шмидт и Герхард Шрьодер разкритикуваха Меркел за послушанието пред Вашингтон. Позициите на Меркел са отслабени, защото тя пожертва интересите на Германия заради интересите на Вашингтон.
Путин демонстрира, че той не е някакъв безотговорен западен политик, като видя в конфликта между натиска на Вашингтон над Берлин и реалните интереси на Германия възможност за разкол на НАТО и Евросъюза. Ако Германия реши, че в нейните интереси е да поддържа икономически отношения с Русия, а не да бъде марионетка на Вашингтон, както това направи Янукович, ще могат ли САЩ да свалят правителството на Германия и да поставят на власт по-надеждна марионетка?
Вероятно Вашингтон е омръзнал на Германия. И досега окупирана от американски войски (69 години след края на Втората световна война!!!), Германия поддържа такива образователни традиции, има такава история, провежда такава външна политика и политика на членство в ЕС, към които я принуждава Вашингтон. Ако немците имаха поне капка национална гордост (а като скоро обединен народ те трябва да имат), не трябва да се съгласяват с всичко, което им налага Вашингтон.
Най-малко германия иска икономическа и военна конфронтация с Русия. Вицеканцлерът Зигмар Габриел каза, че „не е била най-умната стъпка в Украйна да се създава впечатлението, че тя трябва да прави избор между Русия и ЕС".
Ако руското правителство реши, че вашингтонският контрол над Украйна (или което остане от нея) е неприемлива стратегическа заплаха, руската армия ще превземе Украйна - историческа част от Русия. Ако Русия окупира Украйна, на Вашингтон не остава нищо друго, освен разпалване на ядрена война. Страните от НАТО, чието съществуване ще бъде поставено на карта, няма да се съгласят с такъв вариант.
Путин може да си вземе Украйна когато поиска, а след това да се отвърне от Запада - това упадъчно и безценностно образувание, затънало в депресия и подложено на разграбване от страна на капиталистическата класа. ХХІ век принадлежи на Изтока, Китай и Индия. А огромните простори на Русия се намират точно северно от тези две най-населени страни в света.
Русия може да започне своя възход към властта и влиянието заедно с Изтока. Тя няма причини да моли Запада за признание. В основата на външната политика на САЩ лежат доктрините на Бжезински и Вулфовиц, в които се говори, че Вашингтон трябва да препятства засилването на Русия. САЩ нямат добра воля по отношение на Русия и ще слага пръти в колелата й при всяка възможност. Докато Вашингтон контролира Европа, Русия няма никакви шансове да стане част от Запада. Защото тя никога няма да се превърне в марионетна държава, както това направиха Германия, Великобритания и Франция.